Искаше... години с нея.
И да, в мига, в който си го помисли, осъзна, че това никога няма да се случи - дори ако нейната съдба се променеше, неговата щеше да си остане същата.
- Обичам те... - прошепна тя.
За миг Трез почувства, че сам стига до ръба, сърцето и душата му трепереха, на крачка от това, да потънат в думите й, в очите й, във всичйо, което я правеше женствена и загадъчна, и прелестна... Но после си напомни, че тя едва не бе умряла, че в най-добрия случай беше полубудна и че вероятно няма представа какво говори.
Освен това доктор Джейн беше обявила на всеослушание, че той бе спасил живота й. Което може и да беше вярно, може и да не беше, но при цялата тази драма благодарността определено бе в състояние да накара всекиго да почувства нещо, което всъщност не изпитва. Или да подкладе пламъците на привързаността в една много по-силна, но временна емоция.
- Не е нужно да ми кажеш същото в отговор - промълви тя. -Просто исках да знаеш.
- Селена, аз...
Тя вдигна другата си ръка, отворила длан.
- Не е нужно да отиваме по-далеч.
Възцари се оглушителна тишина, ала само в стаята. В главата му цареше същинска какофония, най-различни мисли и образи бомбардираха съзнанието му, сякаш сивото му вещество се бе превърнало в маймуна, замеряща стените на клетката си с лайна.
Отново се съсредоточи върху Селена, заповядвайки си да се стегне и да опита да й помогне.
- Искаш ли да се нахраниш? - Вдигна свободната си ръка и й протегна китката си. - Моля те.
Кимването й го изпълни с огромно облекчение. Той проби плътта си със зъби и поднесе вената си към устните й. В началото тя го докосна съвсем леко, преглъщайки едва-едва. Постепенно обаче започна да поема контрол, засмука го, приемайки дълбоко в себе си онова, което той имаше да й даде.
Той се втвърди.
Беше по-силно от него. Не че изпита някакъв сексуален импулс. Прекалено беше погълнат от тревогата си за нея, от ужасния въпрос дали всеки момент тялото й няма отново да й измени.
„Стабилно“, казала бе доктор Джейн. Състоянието й беше толкова стабилно, колкото изобщо би могло да бъде състоянието на някой два часа след като тялото му беше претърпяло пълен молекулен срив. Но поне втората серия рентгенови снимки бяха истинско чудо. Докато първите бяха показали кости там, където би трябвало да се намират подвижните части на ставите й, според доктор Джейн и Мани сега нещата бяха „анатомично по-правилни“.
Никой не знаеше къде се беше дянало всичко лошо. Нито защо си беше отишло. Нито пък кога ще се върне. Онова, което знаеха със сигурност, бе, че там, където допреди малко нямаше движение, сега вече имаше.
След известно време устните на Селена се отпуснаха и клепачите й се притвориха. Трез отдръпна китката си и близна дупчиците, за да ги затвори, след което сложи ръка на матрака и облегна брадичка върху нея.
- Как ме откри? - попита тя сънливо. - Паднах, когато бях в Светилището...
- Някой дойде и ме доведе.
- Кой...?
„Скрайб Върджин“, помисли си той, когато от нея се откъсна тихичко похъркване.
- Селена?
- Да? - Тя опита да се разсъни; повдигна глава от възглавницата си и отвори широко очи. - Да...?
- Искам да знаеш нещо.
- Какво?
- Каквото и да се случи, няма да те оставя. Ако ме искаш до себе си, независимо... какво се случи, ще бъда до теб. Стига да ме искаш.
Очите й обходиха лицето му.
- Не знаеш какво говориш...
- Как ли пък не.
- Аз ще умра.
- Аз също. Само че не знам кога, нито пък ти.
Сияйните й очи грееха с толкова много сложни чувства.
- Трез, виждала съм как сестрите ми минават през съвсем същото. Знам какво...
- Нищо не знаеш. С цялото ми уважение.
Изправи се и отиде в долната част на леглото. Отметна завивките и погледна под краката й.
- Какво правиш?
Много нежно той изви единия й глезен настрани, за да погледне стъпалото й.
- Не.
- Моля?
- Не виждам Да е отпечатан срок на годност. - Направи същото и с другия й крак. - Нито пък тук.
Отново я зави| подпъхвайки одеялото под нея, а после погледна над тялото й към лицето... опитвайки се да пропъди мисълта, че именно плътта, която жадуваше, би могла да се окаже онова, което щеше да ги раздели завинаги.
А после си спомни каква новина му беше сервирал Ай Ем в коридора отвън. Мамка му, сякаш в неговия живот нямаше цял куп пречки.
- Няма да те напусна - закле се.