Рот се изсмя и този звук бе по-зъл и смъртоносен от неприкритата агресия, която братята бяха показали току-що.
- Благодаря за съвета. Ще го имам предвид. Абалон?
Абалон изписка и подскочи напред.
- Да, господарю.
- Възнамеряваш ли да приемеш този мъж в дома си? Като роднина?
- Не, вече му казах, че още тази нощ трябва да си тръгне.
- Не го гони само заради мен. Все ми е едно дали ще остане, или ще си тръгне.
Абалон се намръщи... и се запита дали това не означава, че ще бъде понижен.
- Верен съм единствено и само на вас. В моите очи той е опетнен, независимо с кого е свързан сега.
Рот издаде неопределен гърлен звук и отново обърна лице към Троу.
- Казваш, че с Кор имате различни приоритети?
- Да.
- И не възнамеряваш да следваш неговите цели?
- Не. Определено не възнамерявам.
Последва пауза, в която ноздрите на Рот се разшириха, сякаш отново искаше да изпита миризмата му.
- Много добре тогава. - Кралят кимна на личната си охрана. - Да си вървим. Чака ме истинска работа.
Никой не помръдна. Нито братята. Нито Троу. Най-малко пък Абалон, който имаше чувството, че мокасините му бяха залепнали за пода.
- Ви - изплющя гласът на краля. - Да си вървим.
След един неловък момент Вишъс и Бъч пристъпиха напред и като застанаха от двете страни на краля, излязоха заедно с него, следвани от Зейдист. Другите останаха в стаята, за да охраняват Троу, докато кралят не се озовеше на безопасно място извън имението.
- Абалон - обади се Рот, когато стигна до входната врата.
При звука на името си Абалон побърза да излезе и прекоси фоайето, а сърцето му се блъскаше в гърдите. Отдавна знаеше колко много обича своя крал, но мисълта, че може да изгуби мястото си да помага на обикновените граждани да се срещат с него и да намират помощ...
- Не , не си уволнен - прошепна Рот. - За бога, какво ще правя без теб?
- О, господарю, аз...
- Чуй ме, Абалон. Искам да му позволиш да остане тук толкова дълго, колкото поиска. Изобщо не вярвам на историята, която ми сервира. Може и да е напуснал Кор и неговите копелета, по му нямам никакво доверие, а съм твърдо убеден, че е най-добре да държиш враговете си близо до себе си.
Разбира се, господарю. Да, да, разбира се. - Абалон се поклони, макар изведнъж да бе скован от безпокойство. - Ще сторя всичко, което поискате.
И отново, сякаш можеше да чете мисли, Рот добави:
- Знам, че се безпокоиш за дъщеря си. Докато не се оправим с всичко това, защо тя не се настани в къщата ми за аудиенции? Може да си вземе компаньонка, а мястото е под постоянна охрана.
Ви дойде малко по-близо.
- Имаме два отделни тунела, излизащи от подземните апартаменти и ще изпратим някой от нашите догени да се грижи за нея. Тя ще бъде в пълна безопасност.
Прескъпа Скрайб Върджин, помисли си Абалон.
После обаче си спомни, че напоследък Парадайз не я свърташе на едно място, и то не бе, понеже беше влюбена или изгаряше от нетърпение да се обвърже. Тя беше млада, жизнена девойка с цял куп качества, но заради аристократичния и произход възможностите й бяха ограничени. Може би щеше да й се отрази добре да излезе за малко от къщата.
И определено не искаше Троу да е близо до нея.
Разкъсван между бащинската загриженост, дълга към своя крал и тъгата, че единствената му дъщеря пораства, той кимна, макар да му се повдигаше.
- Да, моля. Мисля, че това много ще й хареса.
Лично ще се погрижа тя да бъде в безопасност - обади се Зейдист и кимна веднъж, сякаш даваше обет. - Аз също имам дъщеря. Разбирам те.
Да, помисли си Абалон. Чувал бе, че Зейдист, въпреки страховития си вид, всъщност бе уседнал семеен мъж с дъщеричка, която обичаше повече от всичко.
Неочаквано Абалон се почувства по-добре и се поклони на белязания воин.
- Благодаря, господарю. Тя е най-скъпоценната ми обич.
- Много добре. Разбрахме се. - Изведнъж Рот вдигна глава, сякаш гледаше над рамото на Абалон към библиотеката. - Кор е предсказуем в своята бруталност, съвършен пример за някой, излязъл изпод ръцете на Блъдлетър. Ала последното домогване до престола ми беше тактическо и включваше законите и обичната ми нечистокръвна кралица. Така воюват аристократите. Планът не е бил на Кор... сигурен съм, че е бил изготвен от Троу. Няма друго обяснение. Така че той може и да е прекъснал отношенията си с Кор и макар че не изрече нито една лъжа там вътре, още известно време няма да знаем на кого наистина с верен.
Абалон не беше възнамерявал да го направи, но преди да се усети, ръцете му се протегнаха и уловиха десницата на Рот. Поднесе черния диамант на краля към устните си и го целуна.