- Не се затваряй в себе си.
Той прокара ръка по главата си. Прииска му се да имаше дългата коса на Рот, та да има какво да задърпа сега.
- Виж, не искам да споря с теб.
- Кажи ми тогава, че греша. Въпреки че не го вярвам. Просто кажи нещо. Каквото и да е.
Трез направи физиономия и поклати глава.
- Аз ще си вървя и...
- Трез...
- Не, няма да го направим.
- Защо? Ако разполагаме с хиляда нощи, какво ни пречи да проведем един донякъде неловък разговор сега?
- Това е много повече от неловко, сладурче. - Господи, сам чуваше остротата в гласа си. Усещаше напрежението в тялото си. - Да, мисля, че ще намина по-късно...
- Нищо няма да се е променило, когато се върнеш. - Тя махна с ръка и за миг Трез бе толкова благодарен, че е в състояние да се движи, че забрави за какво говорят. - Разстоянието няма да ни помогне.
Сърцето му задумка. Сякаш се страхуваше или нещо такова. Само че не беше това.
Наистина. Не беше.
- Какво искаш да кажа? - промълви той. - Подскажи ми думите и аз ще го направя. Всичко, само и само това да приключи.
- Какво криеш от мен?
- Нищо.
Дълго мълчание.
- Добре - предаде се тя.
Страхотно. От това му стана мнооооого по-добре.
Как бе успял толкова бързо да стигне от облекчение, че тя бе оживяла, до това напрежение?
Нямаше намерение да й съобщи новината от с’хийб. Тя си имаше предостатъчно свои тревоги и последното, което й трябваше, бе да се страхува, че палачът на кралицата всеки момент може да го окове във вериги и да го замъкне обратно в Територията.
- Селена, чуй ме... - Той поклати глава. - Дали се срамувам от онова, което правех е всички онези жени? Абсолютно. Дали съжалявам за това? През цялото време. Дали вярвам, че съм омърсен? Според моята култура съм омърсен до дъното на съществото си. Ала трябва да знаеш, че понякога развратникът си е просто развратник. Безразборният секс си е просто безразборен секс. Нагонът ми беше силен и нямаше какво друго да направя.
Извърна поглед, проследявайки дъските на пода.
Тишината беше по-оглушителна от писък.
- Мисля, че си прав - каза тя най-сетне.
Трез изпусна дъха си с облекчение. Слава богу, беше се вързала...
- Най-добре е да си вървиш.
- Какво?
- Докато не можеш да бъдеш откровен, ще е най-добре да стоиш надалеч от мен. Защото лъжеш или себе си, или мен. И в двата случая трябва, както биха се изразили братята, да се стегнеш.
Той поклати глава.
- Леле. Не така си представях, че ще се развият нещата.
- Нито пък аз.
- Окей. Ами добре.
Докато тя се взираше в него, в стаята сякаш не остана никакъв въздух. Поне що се отнасяше до Трез.
Той се прокашля.
- Мамка му... Ами тогава ще си вървя.
Излезе навън, използвайки вратата, която отвеждаше в коридора, защото не искаше да рискува да се натъкне на доктор Джейн или Елена в стаята за прегледи.
Защото точно това му трябваше в момента - публика.
За щастие, Ай Ем бе отишъл да нагледа какво става в „сЕнКи“, „Желязната маска“ и „Сал“. Брат му бе последният, когото искаше наблизо точно сега.
Прекоси коридора с бърза стъпка и поспря, преди да прекрачи през стъклената врата на офиса. Когато не чу гласове, надзърна предпазливо. Празно.
Бинго.
Мина през складовото помещение и излезе в коридора, без да срещне никакви пречки. Изтича до стълбището. Въведе кодовете. Изкачи стъпалата. Отвори безмълвно вратата под стълбището.
Някой чистеше с прахосмукачка в библиотеката, което не го изненада. Същото обаче не можеше да се каже за липсата на братята където и да било. Обикновено по това време на нощта онези, които не бяха дежурни, се размотаваха из билярдната. Гледаха телевизия. Играеха билярд. Пиеха.
Грез се възползва от необяснимото опустяване и се отправи към барчето. Поспря за миг, оглеждайки възможностите пред себе си, и си избра бърбън. И водка. И бутилка шардоне, която си стоеше, неохладена, върху гранитния плот.
Все едно имаше значение с какво ще се налива.
Без проблем изкачи голямото стълбище и изобщо не се учуди, когато завари кабинета на Рот празен - кралят прекарваше по-голямата част от нощите в срещи с поданиците си. Пое към коридора със статуите, но свърна, преди да стигне до тях, и отвори вратата към стълбището, отвеждащо до третия етаж.
Покоите на Първото семейство бяха скрити в нещо като трезор, ала неговата стая и тази на брат му бяха на открито, просто две обикновени врати една до друга.
Въпреки спора със Селена, нямаше да избяга в „Комодор“. Искаше да е наблизо, в случай че тя...
Е, да.
Затвори се в стаята си, подреди трите си приятелчета върху нощното шкафче и запали лампата. Кадифените завеси бяха дръпнати; той ги остави така и се отправи към банята, като се събличаше. Пусна душа, без да пали осветлението. Не изгаряше от желание да срещне погледа си в огледалото.