- Значи, ще откраднеш нещо.
- Нуждая се единствено от достъп до библиотеката.
- В света на хората е пълно с развлекателни четива.
- И трябва да отида още сега.
Известно време С’Екс просто се взираше в него. А после се прозя като лъв, оголвайки огромни зъби, а челюстта му изпука от напрежението.
- Още сега - повтори Ай Ем.
- Палатът е затворен заради траура.
- Ти си излязъл.
С’Екс издаде неопределен звук.
- Каква информация търсиш?
- Не те засяга.
- Как ли пък не.
- Виж, трябва да отида още сега и да се върна, преди да е съмнало. Спешно е. Не го правя, само за да те дразня.
С’Екс се намръщи.
- Както казах, палатът е затворен.
- Значи, ще се наложи да ме вмъкнеш тайно.
- И защо си мислиш, че ще ти помогна?
Ай Ем се усмихна студено.
- Помогни ми да вляза и да изляза и отново ще чукаш онази твоя кралица.
- Наша кралица. Освен това, ако искам да я чукам, трябва просто да се пъхна в леглото й.
- Нима смяташ, че все още си в състояние да го направиш?
- Не ме романтизирай - мрачно каза С’Екс.
Ай Ем сви рамене.
- Все едно. Работата е там, че както стоят нещата в момента, никога няма да се добереш до Трез. Трябва да се опитам да му помогна.
Ако Селена умреше? Всички щяха да го загубят. Мамка му, нали го беше видял как изскочи от онази болнична стая и се втурна по коридора, допрял пистолет до слепоочието си, готов да натисне спусъка.
С’Екс дълго се взира в него.
- Какво става, по дяволите?
- Казвам ти го в прав текст. Интересите ни съвпадат. Не искам брат ми да умре, ти - също не го искаш. Когато всичко свърши, отново ще се разправяме за това, какво ще стане с него, но точно сега двамата с теб трябва да му помогнем да преживее една криза.
Какво по-точно разбираш под „криза“?
Ай Ем извърна поглед.
Някой, който му е близък, е болен.
Но не самият той?
Ис.
Ти?
- Да ти изглеждам болен? - Ай Ем отново срещна очите на екзекутора. - Виж, и на двамата ни е трудно да го контролираме. Да не мислиш, че ми е приятно да ти се доверя? Ако имаше какъвто и да е друг начин, щях да опитам с него. Ала както знаеш от личен опит, принудени сме да се оправяме с това, което животът ни поднесе. А аз се нуждая от проклетата библиотека.
С’хийб имаха дълга и забележителна история като лечители. А понеже също като симпатите, сенките бяха издънка на вампирите, логично бе да се предположи, че Вцепенението се бе появило по някое време в миналото на расата... а ако това се бе случило, то щеше да е описано в библиотеката.
С малко повечко късмет, делителите може би разполагаха с някакво лечение... и в такъв случай втората им спирка щеше да бъде богатият фармакологичен склад на племето. Сенките от векове синтезираха лекарства от растения и животни, създаваха най-различни съединения за лечението на всякакви заболявания... и също като онези, които водеха архивите, грижливо описваха всички свои опити и проучвания.
Сенките бяха въвели рационализъм в медицината много преди човеците да се откажат от мистицизма и да го заменят с научно мислене.
Може би имаше надежда. Той трябваше да провери.
- Не искам да разчитам на теб - дрезгаво каза на глас. - Ала нямам друг избор. Точно както ти трябва да сториш това за мен, ако искаш да овладеем положението с Трез. Ако онази жена издъхне, той ще бъде мъртъв до час.
- Жена? - Когато Ай Ем не каза нищо повече, С’Екс изруга. Двамата с него сте истински трън задника ми, да знаеш.
- Съвсем същото изпитвам аз към теб и твоята кралица.
- Нашата кралица. Ти си оставаш част от с’хийб, независимо къде живееш.
Естествено, това, че Трез ще се върне в Територията и ще се подчини на астрологическата карта, бяха празни приказки, ала Ай Ем трябваше да се възползва от козовете, с които разполагаше, а С’Екс вероятно беше достатъчно пиян, за да не се замисли прекалено сериозно върху мотивацията му.
И направо да не повярваш - взе, че подейства.
Палачът изруга и като отметна чаршафите, скочи от леглото. За миг погледът на Ай Ем се плъзна по татуировките му. Исусе. От гърлото до глезените, от раменете до китките, тялото му беше покрито с бели символи. Липсваха единствено по лицето, топките и пениса му. Дори Ай Ем беше впечатлен. „Мастилото“ всъщност беше отрова, която обезцветяваше кожата. Повечето мъже се гордееха, че са издържали болката и неразположението, причинени от малкия символ на семейството им, нарисуван върху рамото, или името на онази, с която бяха обвързани, вдълбан над сърцето.
Фактът, че С’Екс беше преживял всичко това, бе видимо потвърждение, че е кораво копеле. Или мазохистичеи психопат.