Когато останеше сам със спомена за нея? Тогава правилата бяха различни.
В този миг обаче смяташе, че границата, която твърдо възнамеряваше да прекрачи един ден, изобщо не трябваше да бъде доближавана. И си казваше, че е така заради бременността й.
Естествено, че беше заради това...
- Искам да видя.
Кор се намръщи и погледна към прозорците. Беше дръпнал пердетата. Копелетата му бяха отишли да се бият и щяха да се върнат в главната къща на имението едва малко преди зазоряване. Ала на бойното поле се стигаше до наранявания, за които понякога трябваше да се погрижат далеч от задните улички на Колдуел...
Я чакай малко. Нямаше да си събуе панталона. Така че този анализ беше ненужен.
Кор стана, отказвайки да стигне по-надалеч от твърдата убеденост, че не иска да се разголва пред нея.
- Трябва да приключим тази среща още сега.
- Защо? Бих искала да те видя. Струва ми се съвсем простичка молба.
Как ли пък не, помисли си той.
- И защо би искала подобно нещо?
- Мислех, че желаеш да правиш секс с мен. За какво иначе е всичко това?
Кор се приближи до нея, гневът му се надигаше... също като горещината във вените му. Сложи ръце върху облегалките на стола и се приведе към нея, принуждавайки я да се облегне назад.
- Възнамерявам - сопна се той, - когато настъпи моментът, да ти спестя гледката. Така че не виждам как, ако ти покажа каквото и да било, би ти помогнало в онова, което ще бъде сторено с теб.
Вълната на гняв, която изригна от нея, го хвана неподготвен. Тя беше показвала страх. Вежливост. Учтива сдържаност, която го караше да я уважава толкова силно, колкото я желаеше.
Ала това беше нещо ново.
- Какво те измъчва? - попита я. - Какво те е направило такава?
Без предупреждение и с учудваща сила, тя го блъсна настрани и скочи от стола.
Приближи се до огнището и започна да крачи напред-назад, а чувствата й бяха такива, че въздухът около нея трептеше.
Най-сетне спря пред пламъците и сложи ръце на кръста си, сякаш спореше с него.
- Сестра ми умира.
Кор изруга.
- Съжалявам.
- Животът й свършва. - Лейла отпусна ръце върху издутия си корем. - Никога не съм имала любовник. Въпреки тази бременност имам чувството, че съм девствена.
Кор се отпусна върху облегалката на креслото. По-скоро рухна върху нея. Първо, мразеше да мисли за това, как тя беше забременяла. И второ...
Поклати глава, пропъждайки тази мисъл.
- Онзи мъж не се държи лошо с теб, нали?
- О, не. И аз наистина го обичам. Куин е моето семейство. Но както ти казах, онова, което се случи през периода ми на нужда, бе с цел единствено да си имам дете. Едва си спомням какво се случи. - Тя го погледна; на треперливата светлина на пламъците изглеждаше невъзможно красива. - Сестра ми умира. Аз съм жива, а не съм живяла. Ето защо те моля - нека да те видя.
* * *
Не така трябваше да се развият нещата между тях.
Лейла не беше възнамерявала да разкрие тази истина за себе си пред Кор. Нито да поиска нещо такова от него. Ала откакто бе прекрачила прага на тази къщурка, мозъкът й сякаш действаше на два различни фронта: единият - тук с него, а другият - в стаята за прегледи в тренировъчния център.
Там, където, застанала над разкривеното тяло на своята сестра, с ужас бе открила, че още една от тях бе поразена от Вцепенението.
Параноята я караше да се чуди дали заболяването не дреме и у нея, дали нямаше да го предаде на детето си. Не беше имала пристъпи, но кога точно бяха започнали те при Селена? Лейла бе по-млада от нея... ами ако беше просто въпрос на време?
Естествено, беше много вероятно този хаос в главата й да се дължи на хормоните й. Забелязала бе, че с напредването на бременността мислите й стават все по-оплетени и неточни.
Това обаче не променяше факта, че почти девствена, макар и бременна, тя се боеше, че никога няма да познае секса. Изпитваше гняв заради онова, което съдбата й беше отказала. Благодарна за детето си и въпреки това - подвластна на естествения повик на тялото си.
А Кор бе единственият, към когото можеше да се обърне. Братята до един бяха обвързани, освен това тя мс мислеше за тях сексуално. А в близко бъдеще едва ли щеше да се сблъска с някой друг от мъжки пол.
Кор бе единствената й възможност да даде израз па гази отровна смесица от страх и копнеж.
Той се прокашля.
- Трябва да го обмислиш по-добре.
Погледът й се спусна надолу, спирайки се върху хълбоците му и онова, което напираше зад ципа на войнишкия му панталон.
- Това и правя.
Острото поемане на дъх накара мощните му гърди да се издуят и той свали ръце, за да се прикрие. Вените, които минаваха по яките му пръсти, бяха още един символ на силата в тялото му и изведнъж тя се зачуди как ли изглеждат върху пениса му.