- Върви си още сега - каза той. - И си помисли...
- Не.
- Аз не съм играчка, Лейла. Не съм нещо, което да извадиш, за да си поиграеш... а после да захвърлиш настрани. Някои врати, отвориш ли ги веднъж, повече не може да бъдат затворени както преди. Разбираш ли ме? Твърдо съм решен да те имам, но възнамерявам да те зачета и уважа заради положението ти. Това обаче е в разрез с природата ми и ако бъда тласнат прекадено силно, ще се върна към онова, което е нормално за мен. Особено когато става дума за секс.
Докато думите се носеха в пълния с напрежение въздух, очите му се плъзнаха надолу по тялото й, карайки я да се чувства гола, въпреки че бе дебело облечена. И закръглена от бременността си.
- Просто искам да те видя - чу се да казва тя. - Искам да видя как изглеждаш, когато се задоволяваш сам. Искам да започна оттам.
Кор затвори очи и се олюля.
- Лейла.
- Това, че изрече името ми по този начин, „не“ ли означава?
- Няма да ти откажа - простена той, повдигайки клепачи. -Ала трябва да си сигурна, че го искаш. Обмисли го през следващия ден.
При тези думи той се улови, обвивайки пръсти около натежалата си възбуда.
- Утре вечер тогава - чу се да казва тя.
Ала вече знаеше, че отлагането няма да промени нищо... макар част от нея да разбираше, че той е прав. Във всичко това имаше нещо странно, излязло извън контрол, сякаш страданието на Селена бе изтръгнало от нея необуздана реакция на някакъв вътрешен проблем.
- Утре - съгласи се той. - А сега трябва да си вървиш.
Лейла отиде до вратата и го погледна. Беше изтъкан от остри линии, раменете му - изпънати, ръцете му - напрегнати, бедрата му - потръпващи, сякаш всеки момент щеше да скочи.
Кор...
- Върви - излая той. - Махай се от тук. Махай се от тук, по дяволите!
Лейла свали резето с разтреперани пръсти и изскочи в студената нощ. След топлината на къщурката, въздухът навън беше режещ и студен, а палтото й не бе достатъчно, за да я предпази. Тя не обърна никакво внимание на физическия дискомфорт...
Кор затръшна вратата зад нея и тя чу изщракването на резето.
Трябваше да си върви.
Трябваше.
Вместо това остана на мястото си, а дъхът, излизащ от отворената й уста, образуваше облачета, които се издигаха, докато не бъдеха погълнати от студа. Огледа се наоколо, но не видя никакви признаци, че наблизо има някой друг, не се чуваха гласове, нито стъпки, никакви светлини не проблясваха между дърветата.
Не можеше да си тръгне.
Движейки се предпазливо, за да не настъпи някоя съчка и по този начин да издаде присъствието си, тя се приближи до еркерния прозорец. Процеп между завесите й позволи да надникне в уютната стая с горящата камина.
Къде беше той?
Кор изникна пред погледа й неочаквано - крачеше като животно в клетка, напред, назад, напред, назад. Лицето му беше разкривено в гримаса, вампирските му зъби - удължени, мускулите на якия му врат бяха обтегнати. Най-сетне се обърна към огнището и удари каменния комин с юмрук.
Лейла потръпна, ала Кор като че ли не усещаше никаква болка.
Разперил пръсти, той се облегна на полицата над камината, с гръб към нея. Кръв се стичаше по опакото на дланта и китката му от раната върху кокалчетата му, две тъмни струйки, които се сливаха и потъваха под ръкава на черната му риза.
Миг по-късно кървищата ръка се отпусна. В първия миг Лейла си помисли, че я тръска, за да прогони болката. А после панталонът му се раздвижи. Раменете му се напрегнаха, гръбнакът му потръпна конвулсивно.
Беше се взел в ръка.
Лейла прехапа долната си устна и се приведе към прозореца, докато носът й не докосна студеното стъкло. Тялото на Кор бе черен силует на фона на оранжевото сияние на пламъците, когато той изпъна рамене и отпусна глава.
Лакътят му се движеше напред-назад. Той се задоволяваше сам.
Лейла затвори очи за миг и се отпусна тежко върху еркерния прозорец. Когато отново повдигна клепачи, движенията му бяха станали по-бързи. И по-бързи.
Той обърна глава на една страна, оголи острите си кучешки зъби и ги заби в рамото си, разкъсвайки ризата, лицето му беше разкривено в еротична агония.
А после хълбоците му се люшнаха към огнището, отново и отново, докато той свършваше.
Лейла се отдръпна...
...и се препъна в един корен. Опита да се извърти и да овладее падането си, протягайки ръка, за да не се удари твърде лошо. Ужасена за безопасността на бебето си, тя се просна на земята; хълбокът й пое най-лошото от сблъсъка, ала ръката й се оказа затисната.