- Може ли да...?
- Изчакай.
След една минута вратата се отвори и Селена неволно отстъпи назад. Беше толкова едър... и толкова гол... не че се виждаше нещо. Беше си сложил халат и голата му тъмна кожа се показваше между реверите.
Невъзможно бе да не си представи как изглежда останалата част от него отдолу.
- Добре ли си? - повтори той.
По някаква причина Селена се подразни от загрижеността му. Което беше нелепо. Той беше учтив и грижовен... ала от това тя имаше чувството, че за него не е нищо друго, освен болестта, която носеше в себе си.
- Аз, ъъъ... - Огледа се наоколо. - Може ли да говорим насаме?
Вместо отговор той се дръпна настрани и махна с ръка. Селена прекрачи прага и чу как вратата се затваря след нея.
- Искам да се извиня. - Спря до прозорците и се обърна. -Съжалявам. Чувствата ми точно сега са като оголен нерв и откровеността ми взе връх.
Трез скръсти ръце на гърдите си и се облегна на вратата.
Лицето му беше непроницаемо, тъмните му очи - мрачни, веждите - сключени.
Тишината се проточи и Селена се прокашля. Пристъпи от единия си крак на другия. Запълни времето, като огледа разхвърляното легло. Черните дрехи, метнати върху един стол. Обувките, събути до дрешника. Хавлията, която висеше върху отворената врата на мраморната баня.
- Е... - Тя отново се прокашля. - Затова дойдох.
Прескъпа Скрайб Върджин, какво ставаше между тях?
- Колко дълго? - попита той дрезгаво.
- Моля?
- Колко дълго ти остава? До следващия... каквото и да е. Кога беше последният?
Две седмици... или по-точно тринайсет дни.
- Преди месец. Може би повече.
Раменете му се отпуснаха.
- Исках да те попитам по-рано.
Отново се умълча.
- Трез, наистина съжалявам...
- Няма за какво да се извиняваш. Каза каквото мислиш. Не съм обиден и няма да се опитвам да променя онова, което изпитваш.
- Изглеждаш обиден.
- Не съм.
- Трез...
- Как се чувстваш?
- Добре - сопна се тя. А после овладя раздразнението си. -Съжалявам. Просто... имам чувството, че ме изключваш.
- Не е така.
- Не говориш с мен.
- Тогава защо устните ми се движат?
- Как така това се случва отново? - промълви тя и също скръсти ръце на гърдите си. - Просто ми се ще нещата между нас да бъдат... нормални.
- Те са.
- Глупости! Стоиш насреща ми като статуя... а това е моята работа, окей? Аз съм тази, която би трябвало да се вкамени. Защо не бъдеш откровен и не ми кажеш да се разкарам или че се държах като кучка, или...
- Искаш да бъда откровен?
- Да, по дяволите! - Господи, все по-малко звучеше като Избраница. Ругаеше, използваше разговорни изрази. Но пък и все по-малко се чувстваше като Избраница. - Ехо? Ще кажеш ли нещо?
- Сигурна ли си?
- За бога... виж, искаш ли просто да си отида...
- Не. Искам те по гръб, в леглото ми, с разтворени крака и устата ми да бъде навсякъде по тялото ти.
Селена престана да говори. Да диша. Да мисли.
Едната му вежда подскочи.
- Това достатъчно откровено ли беше? Или искаш отново да започна да се преструвам, че в този миг не мисля за секс. С теб.
Сега бе неин ред да притихне. Той се изсмя дрезгаво.
- Не това очакваше, а? Не те виня. - Натисна бравата и отвори вратата, повтаряйки подканващия си жест. - Ако искаш да продължим да разговаряме, предлагам да ме оставиш да се облека и да се видим на неутрална територия.
Селена сведе поглед към хълбоците му. Беше познала тялото му напълно само веднъж, когато бе отнел девствеността й, и прекрасно знаеше, че е страховито надарен.
Беше ли корав сега?
- Селена? - По лицето му пробяга раздразнение. - Нека се видим долу. В кухнята.
Без осъзната мисъл, тя сложи ръце върху колана на одеждите си.
Очите му начаса проследиха движението й.
- Какво правиш?
Тя развърза възела и остави коприната да падне настрани. С всяко нейно поемане на дъх одеждата й се разтваряше малко по-широко, докато не разкри пътечка от плът, тръгваща от гърлото и стигаща до венериния й хълм. Погледът на Трез, този тъмен поглед, се спусна надолу и изведнъж миризмата му изригна, изпълвайки стаята с еротично ухание.
Селена свали одеждата от раменете си, оставяйки мекия плат да се свлече на пода.
- Ще затвориш ли вратата? Нека имаме малко уединение.
21
ПЕНИСЪТ НА ТРЕЗ ИМАШЕ СВОЙ СОБСТВЕН ПУЛС. И ТО ПРЕДИ Селена да се разголи пред него. След това? Проклетото нещо си имаше свой собствен мисловен процес.
Моя.
Когато чу вратата да хлопва, не беше сигурен дали го бе направила ръката му, или просто й бе наредил да се затвори със силата на волята си.