- Сигурна ли си за това? - изръмжа той, пристъпвайки към нея. - Защото няма да мога да спра.
- Да. - Очите й не се вдигнаха, за да срещнат неговите. Останаха си приковани в хълбоците му. - О, да. Нека да те видя. Той застана пред нея и каза:
- Ами всички човешки жени, с които съм бил?
- За това ли искаш да говориш точно сега? - Тя взе колана на халата му в ръка. - Наистина ли?
Трез й попречи да го съблече.
- Нищо у мен не се е променило.
- Ти имаш проблем с това, не аз.
- Според моята традиция...
- Която не е и моя.
- ...аз съм омърсен.
- Защо продължаваш да говориш?
С тези думи тя се освободи от ръката му и го разкри - развърза колана му и отметна двете половинки на черната материя от тялото му. Огромната му ерекция щръкна между тях. И именно там сложи ръцете си тя.
Трез простена и отметна глава назад.
- Толкова си красив - прошепна тя и като се наведе, целуна кожата над сърцето му. - И корав.
- Селена, говоря сериозно. - Опита се да я спре, преди да е започнала да го милва. - Искам да ти покажа нужното уважение...
- Губиш си времето.
С тези думи тя коленичи и пое контрола. Тъй като беше висока, устата й се оказа точно където трябва и господ да им е на помощ, тя знаеше как да я използва. Протегна розовия си език, за да близне главичката му, и от кадифеното одраскване го разтърсиха тръпки. Преди да последва примера на халата си и да се свлече на шибания под, Трез се наведе напред и улови е две ръце първото, което му попадна.
Писалището. А може и да беше капакът на кола. Шейната на Дядо Коледа. Хладилник.
Топла и влажна, тя го пое в себе си и засмукването, изличило целия свят около него, начаса го доведе до ръба.
Той стисна зъби и простена:
- Ще свърша... мамка му, ще...
През главата му премина мисълта, че не иска да прояви неуважение, като свърши в нея...
Селена се изви назад, отвори уста и протегна вълшебния си език. Вдигна очи към него и поде убийствен ритъм, като в същото време близваше лениво връхчето му.
Трез изкара може би секунда и половина. А когато освобождаването му изригна от него, тя го пое докрай, преглъщаше, смучеше, наведе се назад, така че той да облее устните и лицето й. Господ да й е на помощ, оргазмът му не спираше, безкраен сексуален порив, стиснал тялото му в желязна хватка, докато я маркираше, а и миризмата му я правеше негова собственост, обвиваше я в първичната му власт.
Защитавай. Брани. Обичай.
Всичко това бе заключено в този свещен миг.
Моя.
Когато всичко най-сетне стихна, тя приседна на пети и облиза устните си с движения, които едва не го убиха. После сведе поглед към съвършените си гърди. Улови ги в шепи и се усмихна на онова, което ги беше опръскало и караше заоблените хълмчета и твърдите им зърна да лъщят.
- Цялата ме изцапа.
- Къде си се учила да го правиш? - задавено попита той.
Или поне това искаше да попита. Думите се сляха в неразбираема бъркотия от звуци.
- Какво каза? - прошепна тя, преди да повдигне едната си гърда, да протегне език и да се близне.
Ръмженето, изтръгнало се от устата на Трез, бе нещо, от което, ако беше на нейно място, би се уплашил.
Тя обаче не се боеше. Просто се изсмя гърлено.
- Има ли още нещо, което би искал да маркираш?
* * *
Свобода.
Докато стоеше на колене пред Трез, с вкуса му в устата си и миризмата му по кожата си, Селена се опиваше от усещането за сексуална свобода, което я беше завладяло. То бе в странен контраст със смъртната присъда, надвиснала над главата й, но именно това, че не й остава много време, й спестяваше всяка неловкост, смущение и тревога. Издигнала се бе над ограниченията, които толкова дълго я бяха приковавали към земята; подготовката й като ерос й позволяваше да се носи по теченията от секс, които минаваха, осезаеми като дебели въжета между телата им.
Без да знае колко й остава, в плен на безсилно раздразнение, задето беше пропиляла толкова много време, тя даваше израз на всичко, което беше таила в себе си, с неудържима неотложност, подчинявайки се на всички свои желания.
Които до едно бяха свързани с Трез.
И сякаш и той изпитваше същото, Трез се наведе и я вдигна от пода. Ставите й се възпротивиха на промяната в положението й, ала оплакванията им бяха просто далечно мърморене в сравнение с огромната страст, която изпитваше към него.
Нуждаеше се от тялото му. От проникването му.
Трез я отнесе до леглото и я положи по корем. Големите му топли ръце се плъзнаха от раменете до задната страна на бедрата й, повдигнаха я на четири крака и разтвориха коленете й. Тя изви глава, за да го вижда... погледна покрай тежките си, полюшващи се гърди и го видя как се приближава зад нея... Но не ерекцията му бе тази, която я докосна.