Щеше да се наложи да се оправи с това сам.
Трез се върна в коридора.
- Окей, какво стана?
Големия Роб скришом му показа цяла шепа целофанени пакетчета, пълни с бял прах, както и пачка банкноти.
- Заловихме го как се опитва да ги пробутва. Взе да ми се отваря, аз му праснах един, той не ми остана длъжен... страшно си го биваше, а после извади нож и усетих, че положението става напечено. Направих каквото трябваше.
Трез изруга, разпознал символа, отпечатан върху пакетчетата с хероин. Не беше човешки език... и не го виждаше за първи път.
Беше Древният език на вампирите... и отново го намираше у лесър? Този път като дилър?
Трез взе наркотиците и ги прибра в джоба си. Охранителят му можеше да задържи парите.
- Имаш късмет, че не си бил убит.
- Ще говоря с полицията. Всичко е записано от камерите.
Трез поклати глава.
- Няма да намесваме ченгетата.
- Не можем да го оставим тук. - Големия Роб погледна към безмълвния си колега. - Той ще умре.
Нужен бе само миг, за да надвие умовете на двамата човеци. Като сянка Трез притежаваше умението на всички вампири -можеше да нахлува в мозъците и да размества мисли и спомени така, сякаш бяха кресла и дивани в някоя дневна.
Или пък направо да ги изнесе от къщата.
Начаса тялото на Големия Роб се отпусна и той кимна.
- Както кажеш. Ние ще останем тук. Няма проблем, шефе... и не се тревожи. Не искаш никой да влиза там? Дадено.
Трез го потупа по гърба.
- Винаги мога да разчитам на теб.
Докато се връщаше в кабинета си, не спря да ругае. Беше отишъл при братята още преди месеци, когато за първи път беше открил тази гадост у един убиец. Беше възнамерявал да изчака и да види как ще се развият нещата. Само че животът му беше поднесъл изненади - като появата на с’хийб, онова със Селена...
Само при мисълта за Избраницата той затвори очи и се олюля.
Заповяда си обаче да се съвземе. Нямаше друг избор, освен ако не искаше напълно да излезе извън контрол. Добрата новина? През последните девет месеца беше прекарал ужасно много време, мъчейки се да отклони мислите, чувствата, душата си от темата за Селена.
Така че беше свикнал.
За съжаление, тя си оставаше в мислите му, сякаш постоянно имаше не много висока температура, която отказваше да спадне, колкото и да се мъчеше да си отспива и да се храни добре.
А имаше и нощи, когато тя напълно изпълваше ума му... поради което се налагаше да се махне от имението на Братството и да отиде в апартамента си в „Комодор“. Защото обвързаните вампири можеха да бъдат опасни и фактът, че не беше (нито пък би трябвало да бъде) с нея, не означаваше абсолютно нищо за тази част от него. Особено когато тя хранеше бойци, които по една или друга причина не можеха да пият от своите жени.
Беше си направо мъчение.
Тя беше добродетелна служителка на Скрайб Върджин, а той беше поправил се сексуален маниак, над чиято глава бе надвиснала доживотна присъда... и въпреки това, според пениса и топките му, това беше рецепта за истинска любов.
Да. На това му се казваше благочестива математика.
Господи, почти беше доволен, че на някакъв лесър му изтичаше кръвта в една от стаите за секс. Поне имаше нещо за правене... което беше за предпочитане пред това, да се взира в анонимната тълпа от непознати, които задоволяваха собствените си страсти с помощта на жените и алкохола, които той им осигуряваше.
Докато чакаше неизбежното.
При с’хийб.
2
Дупката, имението на Братството
РЕЙДЖ ХВЪРЛИ СВИРЕП ПОГЛЕД НАД РЪБА НА „КОЛДУЕЛ КУРИЪР Джърнъл“. От мястото му върху кожения диван на Ви и Бъч пред него се разкриваше много по-добра гледка към голия до кръста Ласитър, който си играеше със себе си.
На джагата.
Падналият ангел се справяше страхотно, материализирайки се ту от едната, ту от другата страна на масата и сипейки обиди по себе си.
- Въпрос - измърмори Рейдж, докато наместваше ранения си крак. - Поне някоя от многото ти личности наясно ли е, че си шибан шизофреник?
- Майка ти е толкова тъпа... - Ласитър се дематериализира и като прие физически очертания от другата страна на масата, завъртя ръчката, - че се спъва в кабела на безжичния телефон.
Ви се появи в стаята и се отпусна на дивана.
- Това е раздвоение на личността, Холивуд. Не шизофрения.
Той остави кожена торбичка с тютюн и лист цигарени хартийки върху една купчина спортни списания... в същия миг, в който Ласитър нададе тържествуващ вик.
- Я, виж ти - измърмори Ви под носа си. - Идиотът най-сетне печели.