Капитанът се приближи до брега с носа напред, угасвайки мотора, така че да спрат леко, без да се ударят.
Близнаците пристъпиха към скромната лодка, а Асейл остана назад, стиснал четиресеткалибровия си пистолет. По миризмата на двамата мъже разбра, че са различни, макар и свързани с двамата, които бяха дошли миналия път. И по-миналия. И така нататък.
- Къде са другите? - попита Асейл.
Мъжете, които тъкмо вдигаха три от черните спортни сакове, скрити под брезент от камуфлажна материя, застинаха.
Тънка усмивчица пробяга по лицето на Асейл при вида на изненадата им.
- Нима мислехте, че няма да разбера?
- Аз съм брат - каза единият от мъжете; говореше английски със силен акцент. - Той е братовчед.
Асейл наклони глава, приемайки обяснението. В действителност изобщо не го интересуваше кой доставя стоката му, стига да беше редовно, с уговорените цена и качество на продукта и без намеса от страна на човешките органи на реда. Така че дотук нямаше повод да се оплаква от тези двамата.
Броени секунди по-късно Ерик и брат му поеха саковете и се отдалечиха; единият вървеше заднешком, за да пази гърба на другия.
- Един момент - провлачи Асейл. - Ако нямате нищо против.
Двамата човеци отново застинаха и той почувства тревогата им така ясно, сякаш бе вибрация, пробягала по повърхността на маса.
- Какво друго има отдолу? - попита той и посочи брезента. -Виждам още два сака.
По-дребният от мъжете, братовчедът, издърпа брезента на мястото му и отиде до уредите за управление на лодката.
- Уговорката за следващия месец - обади се другият. - Същата?
- Ще се свържа с шефовете ви.
- Много добре.
Без да кажат нищо повече, двамата си тръгнаха, поемайки срещу ленивото течение на студената вода... Отнасяйки нечия чужда стока със себе си.
Намръщен, Асейл ги проследи с поглед, докато прекосяваха водата, за да поемат успоредно на насрещния бряг.
Миг по-късно се върна при рейндж роувъра и почука на прозореца откъм мястото до шофьора. Ерик го свали.
- Да?
- Ще ги проследя. - Асейл кимна към лодката. - Снабдяват още някого. Искам да разбера кого.
Ерик кимна отсечено и като се дематериализира на шофьорското място, включи на скорост.
- И аз го видях. Обади се, ако имаш нужда от каквото и да било.
Рейндж роувърът потегли, а Асейл се обърна и се отправи към водата. Затвори очи, но заради ефекта от кокаина му беше нужно известно време, за да се успокои достатъчно, че да успее да се дематериализира и да се понесе по студения вятър. Прие физическите си очертания няколко километра надолу по реката и зачака лодката да се появи. Мъжете нямаха представа, че той стои там съвършено неподвижен между шарените дървета и кафявата растителност и ги наблюдава.
Движеха се все така бавно. Същата процедура за доставяне на стоката като при него. Въпросът бе: кой беше следващият им клиент?
И какви наркотици му продаваха?
Шефовете им се бяха разбрали да търгуват единствено и само с него в тази част на щата Ню Йорк. И макар конкуренцията да бе полезна за капитализма, тя определено не бе добре дошла на неговата територия... нито необходима за тях. Количествата, които той купуваше, бяха твърде големи, за да го направят достатъчно важен клиент.
Шибани копелета.
Несъмнено трябваше да съществува чест между нарушителите на закона. За доброто на всички. Той бе удържал на своята част от сделката, появявайки се с нужния кеш месец след месец, след месец.
Беше готов да се погрижи за този проблем.
Незабавно.
Смъртоносно.
Рейдж, Тор и Ви се отправиха към имението малко след като се запознаха със зеницата на окото на Абалон; Бъч ги последва с рейндж роувъра. Когато и тримата приеха физическите си очертания в двора, някаква светлина, долитаща откъм редиците с коли, привлече вниманието им.
Рейдж се приближи до отворената врата на бледосиния мерцедес.
- Лейла...?
Само че тя не беше вътре, ровичкаща в чантата си или загръщаща палтото около себе си, преди да се отправи към къщата.
Той затвори вратата.
- Нее...
- Лейла! - изкрещя Тор. - По дяволите!
Рейдж вдигна поглед към входа на имението. Тежката врата на вестибюла беше открехната; един крак стърчеше от нея и й пречеше да се затвори.