- Чувствам се странно - каза Рейдж. - Не мога... да дишам...
25
ПРЕЗ ПЪРВИТЕ НЯКОЛКО МИЛИ АСЕЙЛ НЯМАШЕ НИЩО ПРОТИВ да се дематериализира покрай лодката. Но когато прие физическите си очертания за четвърти път, взе да става нетърпелив. Искаше да пристигнат, да види размяната и да открие самоличността на онзи, който бе навлязъл на негова територия. Имаше и още една причина за безпокойство. С всеки изминат километър двамата мъже все повече се приближаваха до самия Колдуел... което беше безумна идея.
Въпреки че бе нощ, центърът не беше предградията и там със сигурност щеше да има хора, обикалящи навън. Вярно, те едва ли щяха да бъдат такива, на които полицията, а и останалите от вида им биха имали особено доверие, но любопитните очи си оставаха любопитни очи, а в тези дни всеки от двукраките плъхове имаше мобилен телефон.
Той може и да успееше да се изпари от там, но не и двамата в лодката... а му се искаше собственоръчно да им даде нужния урок, не да го остави на колдуелската полиция.
Дематериализира се и прие физическа форма насред дърветата близо до един от крайбрежните обществени паркове на Колдуел. А лодката все така продължаваше напред. Невероятно.
Докато изчакваше да види дали ще го подминат (което беше много вероятно, защото на брега нямаше никакво прикритие), познатият сърбеж в основата на врата му отново се обади, сигнализирайки за нуждата от още кокаин. Напоследък тя идваше все по-често и по-често. Дотам, че бе принуден да признае какъв късмет има, че тялото му е в състояние да се излекува толкова бързо. Ако беше обикновен човек? Още преди месеци да е получил изкривяване на носната преграда.
Бръкна в джоба си и извади шишенцето. Допирът на гладкото стъкло бе достатъчен, за да го накара да се отпусне. Искаше да го отвори и да смръкне, но не можеше да рискува да не успее да се дематериализира. Проблемът с пристрастеността му бе, че нуждата от нова доза идваше още преди действието на предишната да е отминало, червеят в корема му се гърчеше, настояваше за още и още дори когато тялото и умът му все още се мъчеха да се справят с вече поетите наркотици.
И разбира се, последното, което искаше, бе да се окаже хванат натясно тук, защото бе прекадено изнервен, за да се изпари. Господи, да е свързан от нещо подобно с човеците, с които търгуваше, бе толкова унизително...
- Да не повярваш! - измърмори, когато лодката най-сетне се насочи към някаква цел.
Тя обаче не беше безопасна. Определено не беше място, където той би избрал да се срещне с някого.
Двамата насочиха лодката към стар викториански навес за лодки. Вярно, прозорците бяха тъмни, ала навън светеха охранителни лампи, а нямаше никакво съмнение, че колдуелските полицаи патрулират в парка.
Ако двамата мъже влезеха, щеше да се наложи и той да проникне вътре. А те направиха точно това.
Тъй като нямаше представа какво е разположението вътре, Асейл трябваше да се дематериализира зад дразнещото външно осветление; тъмните му дрехи се сляха с очуканата от времето стена. Лодката влезе в едно от местата за акостиране и шумът от жалкия й мотор отекна наоколо. Звучеше като туберкулозен старец.
Асейл се извъртя и надникна през един от прозорците. Вътрешността на постройката бе доста просторна и в мига, в който си избра място, той се дематериализира, използвайки същия вход, през който бяха минали двамата мъже. Докато приемаше физическите си очертания, много внимаваше да не излезе от тясното кътче в далечния ъгъл, между Стойката за гребни лодки, почиващи по корем върху рафтовете, и същинската гора от оранжеви спасителни пояси, висящи от кукички, забити в стената.
Моторът угасна и двамата размениха няколко тихи думи на непознат език. След това се умълчаха и единственото, което се чуваше, бе водата, плискаща се под лодката.
Асейл едва понасяше миризмата, която тегнеше във въздуха, на отдавна умряла риба, разлагаща се растителност и мокър брезент.
Отвратително.
След известно време нечие приближаване отвън привлече вниманието му. А после вътрешността бе огряна от ярка жълта светлина. Асейл си намери един прашен прозорец и когато надникна през него, видя пикап на колдуелската дирекция „Управление на парковете“ да спира отвън.
Нещата очевидно щяха да станат интересни.
Или доставката щеше да бъде засечена и полицията - повикана. .. или някой човек, работещ за парковете, се опитваше да увеличи доходите си.
Оказа се, че и двете му предположения са грешни.