По дяволите.
Мери се залови да разбие бъдещите бъркани яйца - звукът напомняше на онова, което се случваше в главата му. Сведе поглед към надрасканата маса и се заигра с една жилка в широките дъбови греди.
- Истината е, че не знам какво се случи. Просто се почувствах особено и трябваше да седна. Сега обаче съм добре. Сигурно е било едно от онези неща.
- Ммм, добре, кажи ми как мина нощта ти.
- Съвсем нормално. Отидох в къщата на шайката копелета и я претърсих...
- Не започна ли в клиниката, с Трез и Селена?
- А, да. Но това беше вчера, когато... ами когато я доведоха тук. - Той поклати глава. - Точно сега не искам да мисля за това, ако нямаш нищо против.
- Добре. Значи, тази вечер си отишъл в къщата на шайката копелета?
- Е, първо отидохме у Абалон. Братовчед му напуснал войниците на Кор и именно той ни каза къде е скривалището им. Така или иначе, двамата с Ви претърсихме мястото.
- Какво се опитвахте да откриете?
Рейдж сви рамене.
- Бомби. Капани. Такива неща. Нищо особено.
Мери отново издаде едно проточено „ммммм“, докато изливаше съдържанието на купата в тиган с размерите на автомобилна седалка.
- Боеше ли се да не пострадаш там?
- Не. Ами... тревожех се за братята си, естествено. Но работата ни е такава.
- Къде отиде след това?
- Видях се с теб. След това бяхме в старата къща на Дариъс. Докладвахме на Рот и се върнахме тук. Трябваше да мина на преглед при Мани, за да се увери, че раната ми е зараснала както трябва. Ви също.
- Добре. - Мери се приближи до тостера за шест филийки и го напълни с любимия му невероятно бял и невероятно вкусен хляб. - И така, прибрахте се вкъщи и открихте... какво?
Рейдж примига, видял отново крака на Лейла, стърчащ от вестибюла. А после си представи лицето на брата, приклекнал до припадналата жена, която носеше детето му.
- Е, нали знаеш.
- Мммм? - Миризмата на пържещите се яйца още повече изостри глада му. - Какво?
- Е, знаеш какво се случи.
Докато Мери пристигне, вече бяха взели носилка от клиниката и Куин и Блей внимателно полагаха Лейла върху нея.
Рейдж се умълча, разтърквайки гърдите си.
Печените филийки изскочиха от тостера и миг по-късно една чиния, подредена точно както той я обичаше, изникна пред него. Заедно с чаша топъл шоколад, салфетка, прибори... и най-важното - прелестната му Мери.
- Това е най-хубавото ястие, което съм вкусвал някога - заяви той само като гледаше храната.
- Винаги така казваш.
- Само когато ти ми готвиш.
Интересно. Като човешко същество, на неговата Мери й беше трудно да разбере реакцията на мъжките вампири, когато жената, с която бяха обвързани, им приготвяше храна със собствените си ръце. Това бе свещен акт, тъй като беше в разрез с изначалния инстинкт на мъжа да удовлетворява нуждите на своята жена, преди тези на когото и да било другиго, дори собствените си, тези на своя крал или на детето им, ако имаха такова.
Беше заложено в гените му първо да нахрани нея, а той да се задоволи с това, което останеше. Ала преди да нареди на Фриц и догените да излязат, тя му беше казала, че е хапнала само преди час в „Убежището“ и е сита.
- Изстива. - Тя потърка ръката му.
По някаква причина очите му се замъглиха и той трябваше да примигне няколко пъти.
- Рейдж? - прошепна тя. - Каквото и да е, можеш да ми кажеш.
Рейдж тръсна рязко глава.
- Добре съм. Искам просто да се насладя на това пиршество.
Взе вилицата и се залови за работа - залък яйца, залък хляб, залък яйца, залък хляб, една, две, три глътки топъл шоколад. И така - докато не опразни чинията.
- Как е онази жена? - попита, след като си избърса устата и се облегна назад.
- Не знам. - Мери поклати глава. - Просто не знам как ще се развият нещата.
- Толкова зле ли е? - Тя сви рамене. - Ако мога да помогна с нещо...
- Ами всъщност...
- Само ми кажи.
Тя улови ръката му и я обърна с дланта нагоре. Дълго мълча и Рейдж тъкмо започваше да се притеснява, когато тя най-сетне проговори:
- Иска ми се поне за мъничко да обмислиш идеята дали не е възможно да те е разстроило това, да видиш как Селена едва не умира и болката на Трез. Иска ми се да помислиш, че за никого не е „нищо особено“ да претърси къща, в която никога не е влизал, без да знае дали някоя експлозия или засада вътре няма да го убие, него или някой от онези, на които държи. Иска ми се да помислиш дали това, да отидеш при Рот, без да си в състояние да му докладваш, че сте открили копелетата или че поне сте обезвредили нещо, или сте се сдобили с някаква информация, не би могло да ти се стори като провал. И най-сетне ми се иска да разбереш, че да си дойдеш у дома и да откриеш Лейла припаднала, като знаеш, че тя е бременна и държиш както на нея, така и на Куин и Блей, е още една травма. Смятам, че последните двайсет и четири часа са били много трудни за теб и емоциите са ти дошли в повече.