Би предпочела лукса на това, да разполага с векове. Ала сега, в този момент, тя се чувстваше така неизмеримо жива. По начин, който не бе познавала преди.
- Благодаря ти - каза изведнъж.
- За какво?
Тя прикова поглед в купичката с овесена каша, усетила как бузите й поаленяват.
- За тази вечер. Това е най-прекрасната нощ, която съм имала някога.
- Все още не сме отишли никъде, кралице моя.
- Въпреки това - тя погледна в тъмните му очи - е най-прекрасната нощ в целия ми живот.
28
АЙ ЕМ СЕ СЪБУДИ ОТ МИРИЗМАТА НА СУПА. УМЪТ МУ НИТО ЗА миг не си губи времето е глупости от рода на „Сънувам ли?“. Въпреки факта, че беше изгубил съзнание заради сътресение на мозъка, не му се губеше нито една секунда от онова, което го беше вкарало в тази килия в палата на кралицата: нито преобличането пред каменния двойник на Линкълн, нито тайното проникване в Територията, нито ударът по главата, последван от краткото му свестяване по-рано.
Супата обаче го изненада. Тя бе нещо, което помнеше от детството си - смесица от тиква и сметана, подправки и ориз. Освен това в килията имаше още една миризма. Същата, която бе нахлула в ноздрите му, когато жрецът бе дошъл, за да провери белега му.
Отвори очи и...
...се сепна.
До него беше коленичила една майкен, или прислужница, покрита от глава до пети в бледосините одежди, които отговаряха на ранга й; мрежичка закриваше лицето й, така че той не можеше да различи нито чертите, нито очите й. В ръцете си държеше изящен дървен поднос, върху който имаше купичка, лъжица, гарафа и чаша, както и голям къс хляб.
Никакъв жрец. Никой друг освен тях двамата.
Ай Ем отново си пое дъх... и си даде сметка, че тя трябва да бе влязла с придворния служител по-рано, без той да я забележи.
Оттласна се от пода и едва тогава забеляза, че е гол. Все тая. Не искаше да я накара да се почувства неловко, но ако гледката не й харесваше, можеше да си върви.
Не че тя го гледаше. Главата й бе покорно наведена, както я бяха учили.
С’Екс очевидно имаше намерение да се погрижи за него, докато е в плен... или поне да го опази жив. Засега. За миг на Ай Ем му дожаля за горката жена, чието обществено положение очевидно бе толкова ниско, че я пращаха сама при потенциално опасни мъже, без да ги е грижа за безопасността и пола й.
Но разбира се, в йерархията на с’хийб тя не струваше нищо. Тъжно. Само че той си имаше свои проблеми, за които да се тревожи. Без да обръща внимание на прислужницата, нито на това, че е гол, той се изправи и се приближи до паравана в далечния ъгъл. Там се намираше санитарната част и той се възползва от нея, получавайки поредното напомняне, че вече не си е вкъщи.
Когато се наведе над обикновения умивалник, за да изплакне лицето си, трябваше да завърти само едно кранче, вместо две отделни за студена и топла вода.
Не беше, понеже бе затворник. Това с изчакването, докато потече топла вода, бе едно от нещата, с които трябваше да свикне, когато се махна от Територията. Човеците настояваха да си играят с нагласяването на две противоположности, за да получат съвършената температура, докато в с’хийб водата навсякъде бе с температура 36,6 градуса. Независимо дали ставаше дума за пиене, къпане или миене на зъбите, тя си оставаше една съща, нито гореща, нито студена.
Ай Ем наплиска лицето си и се подсуши с черната хавлия, която висеше на стената. Мека. Толкова мека. Човешките хавлии изобщо не можеха да се сравняват, а той бе просто затворник. Върна влажната кърпа на мястото й по навик и излезе иззад паравана.
- Кажи на С’Екс, че искам да го видя.
Затворниците обикновено нямаха право да искат каквото и да било, ала Ай Ем не го беше грижа. Освен това отказваше да говори на Древния език или диалекта на сенките. Тъй като човешката култура беше навсякъде, в училищата на сенките се изучаваше английски и дори от прислугата се очакваше да има поне елементарни познания.
- А това няма да го ям. - Той кимна към подноса. - Така че можеш да си го отнесеш.
Един бог знае какво имаше вътре, наркотик или някаква отрова; в едно беше сигурен - отношението им към него нямаше да си остане толкова добро, колкото бе досега. По всяка вероятност щяха да изтръгнат ръцете и краката му от ставите, макар и не преди да бяха съобщили на Трез за пленничеството му. Мамка му. Защо се беше доверил на...
Прислужницата остави подноса на пода, след което взе лъжицата, загреба и я поднесе към устата си. Повдигна мрежичката пред лицето си със свободната си ръка само колкото да открие устата си и лапна един залък. Направи същото и с хляба, и с ябълковия сайдер в гарафата. След това върна мрежичката на мястото й и се отпусна върху подметките на кожените си сандали.