За съжаление, постъпката й изобщо не уталожи подозренията му. Прислужници като нея бяха толкова ниско в хранителната верига, че името им не заслужаваше дори главна буква. Никого нямаше да го е грижа, ако тя бъдеше отровена или пострадаше по някакъв начин.
Стомахът му обаче се почувства доста окуражен, когато тя продължи да диша. Преди да успее да се спре, Ай Ем се приближи до нея и до подноса. Тя не вдигна глава в което нямаше нищо чудно - боеше се от него, и то с основание. Миризмата на страха й се смесваше чудесно с аромата на пикантната супа. Както и с уханието на кожата й.
Ай Ем пое голяма глътка въздух и усети как през цялото му тяло преминава тръпка, мускулите му се напрегнаха, както и мъжествеността му. В което нямаше никакъв смисъл. Fieme затънал до уши, а пенисът му бе решил да надигне глава? Сериозно?
Застанал над майкен с ръце на кръста, Ай Ем зачака признак, че тя е на път да се гътне. Когато това не се случи, изчака още малко. Тялото й трепереше, но това бе започнало още когато той се изправи.
Най-сетне коленичи върху коравия каменен под, заемайки същата поза, която и тя. Коленете го заболяха почти неикм а... поредното напомняне колко дълго бе живял далеч от расата си. Този начин на седене бе широко разпространен тук, и Територията. А и беше страшно удобен, ако си чисто гол. Не се чувстваш така, сякаш целият си изложен на показ.
Нахрани се бързо, но не и немарливо. Добър избор мозъкът му се нуждаеше от калориите, както и тялото му, ако възнамеряваше да избяга от тук. Какъвто беше планът.
- С’Екс - настоя, когато приключи. - Върви да го доведеш.
С тези думи побутна подноса към прислужницата и както бе прието, тя се наведе почтително, толкова ниско, че забуленото й чело едва не се озова в празната бяла купичка. Взе подноса, надигна се и се изправи изящно на крака, без да ce олюлее и без да изпусне някой от съдовете. Отправи се заднешком към вратата и я задейства, като допря подметката си до стената. Само миг по-късно, тъй като изходът очевидно се наблюдаваше, някой й отвори дистанционно... или пък изходът се задействаше с отпечатък от крак.
Тя излезе навън.
Докато вратата се затваряше със звук като от „Стар Трек“, Ай Ем знаеше, че не би имало смисъл да се опита да я надвие и да я използва за заложница. По-вероятно бе С’Екс и стражите му да се пазарят за живота на някое куче.
Закрачи напред-назад из стаята, представяйки си брат си до Селена, легнала върху кушетката за прегледи и обляна от ярка светлина, със застинало изражение и разкривено тяло.
Господи, защо го беше направил? От ситуацията, в която сам се беше вкарал, нямаше добър изход: Трез щеше да поиска да дойде и да го спаси, ала да изостави Избраницата, докато е болна, щеше да го убие.
Все едно беше налял масло в огъня. Както и стотина килограма динамит.
* * *
Трез наистина мислеше всичко онова, което бе казал на Селена за свободата й да избира.
Докато вървеше през подземния тунел на път към клиниката в тренировъчния център, беше напълно сигурен в едно-единствено нещо... Е, всъщност две, но това, че бе влюбен в нея, бе повече от ясно. Другото, в което беше сигурен, бе, че Селена и само Селена щеше да реши как да се справи със заболяването си и ако някой опиташе да й се наложи по какъвто и да било начин, щеше да си има работа с него.
Което не означаваше, че самият той нямаше да поговори с доктор Джейн. За своята кралица.
Господи, странно бе умилителното име, което й беше избрал. В мига, в който го беше изрекъл, то беше паснало. Сякаш речникът му се бе обвързал с него така, както тялото му се бе обвързало с нейното.
Прокара ръце по лицето си и заповяда на краката си да продължат да вървят нормално, макар че огромна част от него искаше да се втурне на бегом към клиниката. Нямаше защо да бърза обаче, поне не и що се отнасяше до неговата жена. Тя беше в спалнята му - гола във ваната му, натопила прекрасното си тяло в топла, уханна вода.
Болката не си беше отишла напълно. Тя криеше остатъците от скованост и дискомфорт, но те си проличаваха в лекото потръпване на лицето й и резките движения на ръцете й. Ваната и малко аспирин щяха да помогнат, а след като се накиснеше хубавичко, щеше да се пъхне в леглото му, за да си почине преди тяхната „среща“.
Щастието й при мисълта за вечерята им заедно беше заразително. Трез усещаше топлина чак в костите си, сякаш щастието й съдържаше кинетична магия, която, благодарение на обвързването, преминаваше и в неговата плът. По дяволите, достатъчно бе само да си я представи на масата за закуска, усмихната широко над купичката с овесена каша, или да си спомни възбудата в гласа й при мисълта за това, къде ще ходят... и го обземаше неизразим покой.