Никога през живота си не бе изпитвал подобно нещо. Дори обичта и всеотдайността към брат му не можеха да се сравняват с това чувство.
По един странен, смущаващ начин болестта й като че ли беше добра и за двама им. Не можеше да си предст ави как биха премахнали всички пречки помежду си толкова успешно и абсолютно без... Ала каква цена трябваше да платят само.
Когато стигна до входа на тренировъчния център, въведе кодовете за достъп, мина през склада и се озова в кабинета на Тор. Братът не беше зад бюрото си, което бе добре дошло и изобщо не го изненада. Беше около пет часът следобед и Тор несъмнено тъкмо се събуждаше в леглото си до своята Есен, готов да посрещне предстоящата нощ.
Изненада го обаче това, че доктор Джейн се бс съгласила да го види в този странен час. С цялата работа, струпала им се напоследък покрай различните наранявания, болести и брата па Куин, тя, Мани и Елена като че ли непрекъснато бяха дежурни. Не можеше да не я уважава за това.
Мина през стъклената врата. Надолу по циментовия главен коридор. Няколко стаи по-надолу. Прекрачи в стаята за прегледи и...
- По дяволите!
Изскочи обратно в коридора и закри очи със сгъвката на лакътя си, молейки се онова, което бе видял току-що, да не се бс отпечатало завинаги върху ретините му. Има неща, които не е нужно да знаеш за хората, с които живееш, независимо колко ги обичаш.
Миг по-късно Ви отвори вратата, закопчавайки кожения си панталон.
- Тя ще те приеме - каза спокойно.
Сякаш само допреди миг не чукаше до припадък своята шелан, седнала на бюрото си.
- Мога да дойда и по-късно - предложи Трез.
- Не, тя е готова. Селена добре ли е?
- Аз, ъъъ... да. Движи се, тя... ами днес ще я изведа навън.
Ви извади една от ръчно свитите си цигари.
- Така ли? Къде?
През цялото време Трез старателно бе избягвал да мисли за мястото, където щяха да отидат. Идеята за среща беше страхотна, храната щеше да е върхът... имаше само един проблем, с който щеше да му се наложи да се справи някак.
- Онзи ресторант. - Той посочи към тавана. - Нали го знаеш, онзи в центъра, дето се върти в кръг?
- А, да. Страшно високо. -- Ви изпусна струйка дим. - Невероятна гледка.
Аха. Повече от петдесет етажа. Беше влязъл в интернет, за да види точно колко лошо бе положението.
- Да. Невероятна гледка.
Ви го потупа по рамото и понечи да си тръгне.
- Вишъс?
Братът спря, но не се обърна. На светлината над главата му струйката дим се извиваше елегантно във въздуха.
- Колко време ми остава с нея?
Братът обърна глава така, че профилът му очерта блед отрязък от светлината; татуировките на слепоочието му изглеждаха по-зловещи от обикновено.
- Колко време? - повтори Трез. - Знам, че го видя.
Чу се тихо съскане, когато братът си пое дъх и връхчето на цигарата му засия с оранжева светлина.
- Нещата, които виждам, не са толкова специфични. Съжалявам.
- Лъжеш ме.
Черната му вежда подскочи.
- Ще ти простя за това. Веднъж.
С тези думи той се отдалечи, а масивните му рамене се движеха в ритъм с хълбоците му; воинско тяло, срещу което никой, дори Трез със своите умения на сянка, не би се изпречил доброволно. Особено с онази негова светеща ръка.
Ала между тях двамата нямаше да има разпра. Поне не и заради това.
И двамата знаеха, че бе излъгал.
Ви бе най-интелигентният от братята, онзи, който бе надарен с мистични видения, излязъл от тялото на Скрайб Върджин. Освен това не бе способен да лъже. Невероятният му мозък просто не действаше по този начин, прекадено зает с цял куп други неща, за да го е грижа дали няма да засегне някого и дали ще поднесе нещата така, че на онези срещу него да им е по-лесно да ги преглътнат.
Така че, когато бе отказал да се обърне, когато му бе показал единствено профила си, той му бе отговорил достатъчно ясно. Вишъс никога, за нищо на света не би наранил доброволно мъж, когото уважаваше. Това му бе по-вродено дори от откровеността. И да, Трез беше чувал, че виденията му за смърт обикновено не идват с дата и час... ала този път очевидно беше различно. Може би защото онова, което бе видял, не се отнасяше толкова до смъртта на Избраницата, колкото до онова, което щеше да се случи с Трез след нея.
Има две жени. Ив двата случая не ти остава много време.