- Само ако ни излезе късметът. - Рейдж се отправи към вратата. - Но не бих разчитал на това.
- Не искам да оставам тук сам...
- А и не те бива особено като украшение, ангеле.
Нощта навън миришеше на есен и от хладния септемврийски въздух синусите на Рейдж запяха, а звярът се размърда под кожата му, докато той отиваше към големия каменен вход на имението.
Човече, нямаше търпение неговата Мери да се прибере от работата си в „Убежището“.
Всичките тези приказки за езици и жени, които ги харесваха на разни места... е, добре де, бяха само две-три изречения, но и това беше предостатъчно, за да го накара да се втвърди.
Десет минути, два четиресеткалиброви пистолета, чифт кинжали и един метър верига по-късно, той се дематериализира в сърцето на Колдуел заедно с Ви, приемайки физически очертания срещу новото заведение на Трез. „сЕнКи“ се намираше в преустроен склад и както бе обичайно за всички заведения на сенките, пред входа имаше дълга опашка - човеци, подредили се като крави, които чакаха реда си, за да отидат при пълните ясли. Отвътре се носеше музика, а от ярките светлини и лазерните лъчи, които обливаха безбройните стъкла, мястото приличаше на триетажна психеделична халюцинация, затворена под ламаринен покрив.
Докато Рейдж и Ви заобикаляха, за да отидат при задния вход, доста глави се обърнаха след тях. Не че имаше някакво значение. Човешките жени винаги забелязваха вампирите... може би се дължеше на хормоните, а може би беше заради черните кожени дрехи.
Определено не беше заради козята брадичка на Ви. Така де.
И да, едно време Рейдж вероятно би се възползвал от съмнителната стока, която се предлагаше тук, но тези дни отдавна бяха отминали. Сега той имаше своята Мери и това му беше предостатъчно. С Ви и Джейн беше същото.
Е, Джейн плюс солидна доза камшици и вериги.
Извратеняк.
Задният вход на клуба беше двойна, солидно подсилена врата с надпис „Само за персонала“ и очевидно беше под видео наблюдение, защото се отвори в мига, в който двамата се приближиха.
- Вие ли сте...? - попита охранителят.
- Аха. - Ви нахлу вътре. - Къде е Трез?
- Насам.
Тъмни коридори. Тъпи, пияни хора. Проститутки с големи гърди. Ето го и Трез, застанал пред черна врата под оскъдното осветление.
Сянката правеше силно впечатление, дори и от десетина потънали в сумрак метра. Беше висок, а тялото му приличаше на обърнат триъгълник с широките си рамене и тесен ханш, поддържани от яки бедра и дълги крака. Кожата му имаше цвета на махагоновата маса в трапезарията на имението, очите му бяха тъмни като нощното небе, косата му бе подстригана до кожата. Всичко това обаче бе просто привлекателна фасада.
Истината бе, че той бе много по-опасен артикул от всичко, което можеше да се купи в който и да било оръжеен магазин.
Сенките бяха смъртоносни и притежаваха умения, които впечатляваха дори членовете на Братството... и обикновено се държаха настрани от другите, ограничавайки се да си останат в Територията на с’хийб далеч извън границите на града. Трез и брат му Ай Ем бяха изключение от това правило.
Нещо свързано с Ривендж. Не че Рейдж някога се беше интересувал.
- Къде е? - попита Ви, след като се здрависа със сянката.
- Тук вътре.
Рейдж също му стисна ръката.
- Как я караш?
- Изскочи усложнение. - Трез се отдръпна и отвори вратата. - И не такова, каквото бихте предположили.
„Мъртвият“ убиец се движеше по пода, а ръцете и краката му се гърчеха бавно. Цял куп неща му бяха счупени - едното му стъпало беше обърнато в обратната посока, лакътят му беше изкривен под странен ъгъл, а по пода имаше локви от черната кръв на Омега.
- Добре сте го подредили. - Рейдж извади близалка с вкус на грозде от джоба си и й махна опаковката. - Охраната ти ли го направи?
- Големия Роб. - Трез протегна ръка. - А ето го и усложнението.
В шепата му имаше няколко най-обикновени пакетчета дрога. .. Я чакай малко.
Ви ги вдигна ,с облечената си в ръкавица ръка.
- Също като, онези, които даде на Бъч, нали?
- Аха.
- И някой ги продава.
- Какво стана предишния път?
- Бъч говори с Асейл и той категорично отрече да върти бизнес с тях. И това беше всичко. Нямаше какво повече да направим, а си имахме и други неща на главата, ако ме разбираш.
Рейдж заби зъби, докато не стигна до шоколадовата среда на близалката, и се наведе, за да разгледа дрогата. Пакетчетата бяха белязани с червен печат... символа за смърт на Древния език.
Асейл здравата щеше да го закъса, ако се окажеше, че използва врага, за да пробутва стоката си на улицата.
Ви прокара свободната си ръка през черната си коса.