Чувстваше се странно празен. И това го плашеше.
Тази нощ трябваше да бъде специална за неговата кралица.
Трябваше!
30
КОГАТО СЕЛЕНА ИЗЛЕЗЕ ИЗПОД ДУША В БАНЯТА НА ТРЕЗ, БЕШЕ около шест часът вечерта. Беше спала като къпана през целия ден, усещайки единствено, че Трез бе наминал няколко пъти, за да я нагледа. В резултат се чувстваше по-добре, отколкото...
Прескъпа Скрайб Върджин, нямаше представа от колко отдавна.
Избърса се, уви косата си в хавлия и се пъхна в черния халат на Трез. Тялото й се губеше в изобилието от плат, който се разливаше по пода, а коланът бе толкова дълъг, че краищата му едва не се оплетоха в краката й. Въпреки това се чувстваше прекрасно в него, уханието на Трез я обгръщаше като прегръдка, меките дипли я обвиваха в топлина.
Отиде до двойния умивалник, взе една от кърпите за ръце и избърса запотеното огледало. Под светлините в банята кожата й сияеше, бузите й бяха порозовели, устата й бе алена - резултат от секса, който бяха правили. А тази нощ щяха да правят още. Знаеше го, защото всеки път когато Трез влезеше в стаята, бе долавяла тъмното му ухание - обещание за онова, което предстоеше.
Свали кърпата от главата си и остави мокрите кичури на тъмната й коса да се разпилеят по гърба. Подсуши ги, доколкото можеше, разтърквайки с хавлиения плат всичко, което можеше да достигне, без да се напряга твърде много, след което дойде ред за сешоар, само че...
Такъв нямаше.
Огледа се наоколо и провери в шкафовете под умивалниците, ала откри единствено цял куп резервна тоалетна хартия, сапун, шампоан и балсам. Бръснарски ножчета. Кърпи за ръце и големи хавлии. Приближи се до шкафа на стената и откри... още хавлии. Които ухаеха на скъпо и бяха меки като нрясмо опечен хляб, но нямаше да й свършат работа. Крайната й цел беше съвършено суха коса. Или поне съвсем леко влажна.
Окей, май го беше загазила. Двамата трябваше да излязат в седем и половина, а без помощ, на нейната коса й бяха необходими около осемстотин часа, докато изсъхне...
Почукване на вратата я накара да вдигне глава.
- Да?
- Това като „влез“ ли да го разбирам? - долетя женски глас откъм коридора.
- Да. Моля. - Селена се уви плътно в халата на Трез и излезе в спалнята... а после застина, когато тежката врата се отвори.
- О, здравейте... ъъъ...
Бет, кралицата, пристъпи в стаята на Трез. Заедно с нея бяха дошли Мариса, Есен, Мери, Елена и Кормия. Бела. Пейн. Както и Хекс, която с късата си коса и кожения панталон изглеждаше малко не на място сред останалите. Или беше заради неловката й стойка, сякаш не бе сигурна какво прави с тях.
- Нуждаете ли се от нещо? - попита Селена кралицата и останалите.
Макар да си бе дала сметка единствено за присъствието на Кормия и Лейла, докато беше на легло, можеше да се очаква, че всички в къщата вече са научили за нейните затруднения... и силно се надяваше, че не са дошли, за да й поднесат съболезнованията си, докато е още жива.
За щастие, Бет се усмихна, вместо да извади носните кърпички.
- Да, да ни позволиш да те издокараме.
Веждите на Селена подскочиха и тя сведе поглед към краката си.
- Извинявайте, къде ще ме карате?
- Ами едно птиченце ни подшушна...
Мариса се обади:
- Всъщност каза ми го моят хелрен. А той го е научил от Вишъс.
- Че ще ходиш на среща - довърши Бет. - И решихме, че може би няма да откажеш да те поразкрасим.
Кормия вдигна ръце.
- Не че и така не си достатъчно красива.
Думите й бяха последвани от цял хор „о, не“, „повече от красива“ и „само ако ти искаш“...
Селена сложи ръце върху бузите си.
- Канех се да облека една от робите си и да си вдигна косата според традицията.
- Скучно - отбеляза Хекс. Останалите я стрелнаха с погледи и тя вдигна ръце. - Казах ви, че не ме бива в това! Господи, защо ме накарахте да дойда?
Бет отново се обърна към нея.
- Селена, ти винаги изглеждаш прелестно, но искаме да ти предложим нещо по-съвременно, малко по-...
- Дрехи, в които няма да приличаш на перде. - Хекс направи физиономия. - Знам, знам, повече няма да се обаждам. Но това е истината.
- Приличам на перде? - Селена погледна към тежките завеси на прозорците, чиито капаци току-що се бяха вдигнали. - Наистина ли е толкова зле?
Бет пристъпи към нея, взе ръцете й в своите и ги стисна лекичко.