- Имаш ли ни доверие?
- О, разбира се, кралице, просто... не знам... не мога да намеря сешоар и...
Мариса пристъпи напред, стиснала чанта, пълна с всевъзможни пособия за грим и прически.
- Не се тревожи, аз съм насреща!
Ето как Селена се озова седнала на едно столче насред банята на Трез, докато цял куп жени обикаляха около нея със сешоари, гребени и маши за коса.
Насред разкрасяването, очите на Селена се насълзиха.
- О, прекалено близо ли съм? - попита Есен над бръмченето на сешоарите.
Селена вдигна ръка, надявайки се да скрие сълзите си. Тази проява на доброта бе толкова неочаквана; буквално имаше чувството, че цялата къща е с нея и нейния мъж.
Хекс, най-коравата от тях, бе тази, която донесе кутията с носни кърпички. А когато Селена изпусна кърпичката, която си бе извадила, защото ръката й трепереше, пак Хекс взе друга и попи очите й.
Селена срещна погледа й с цвят като метал на пистолет и устните й оформиха едно беззвучно „благодаря“.
Хекс просто кимна и продължи да попива дискретно сълзите й, нежното й докосване - така различно от суровото й лице и мъжките дрехи... както и пистолета, който висеше на кръста й, въпреки че бяха на сигурно място в имението.
В главата на Селена не бяха останали никакви мисли, единствено чувства, прекалено силни, за да ги задържи в сърцето си.
Когато сешоарите най-сетне утихнаха, тя разбра, че е време да се вземе в ръце. Целите тези врява и безумие, докато се занимаваха косата й, й бяха дали нещо, зад което да се скрие, въпреки че всички я бяха видели да плаче.
- Косата ти е толкова прекрасна - каза Кормия, прокарвайки пръсти през вълните й. - Смятам, че трябва да я оставим пусната.
- Благодаря ви, на всички ви - избъбри Селена. Благодаря ви за това.
Бет коленичи пред нея.
- За нас беше удоволствие.
Нечия ръка се отпусна върху рамото й. Друга - над лакътя. Още няколко - на гърба й. А Хекс беше неотлъчно до нея с носните кърпички.
Селена погледна в огледалото и се видя обградена от жените на къщата и никоя от тях не я съжаляваше, за което им беше толкова благодарна. Вместо това те стояха до нея, правейки всичко, на което бяха способни, за да й покажат, че държат на нея.
По някаква причина това й се струваше неописуемо важно.
Вероятно защото едва сега си даде сметка, че те щяха да си спомнят за нея, след като си отидеше... а да бъдеш оплакван от добри хора, бе най-доброто, което би могъл да оставиш след себе си.
- Пусната? - чу се да казва. - Наистина ли? Мислите, че трябва да оставя косата си пусната?
- Позволи ми да ти представя своето приятелче. - С тези думи Мариса вдигна сребриста пръчка, която бе включена в стената с черен кабел. - Нека бойните действия започнат сега.
Селена нямаше как да не се разсмее и вдигна очи към Хекс.
-Ти някога...
- Дали съм използвала нещо такова? - Другата жена подръпна късата си коса. - Как ли пък не. Но смятам, че трябва да ги послушаш. Пред теб стои мозъчният тръст на расата, що се отнася до това, да изглеждаш секси.
- В такъв случай ще се подчиня. - Селена усети, че се развеселява при мисълта за преобразяване. - Правете с мен каквото поискате.
Бет се усмихна широко.
- Мислиш, че това е нещо? Само почакай да видиш роклята!
* * *
- Съжалявам. Опитах.
Ривендж се извиняваше за нещо, за което не беше виновен... и което изобщо не беше изненада. Трез поклати глава.
Двамата стояха в преддверието на имението, стъпили върху мозайката, изобразяваща разцъфнало ябълково дърво.
- Сериозно, Рив. - Той сложи ръка върху рамото на другия мъж, облечено в коженото му палто. - Благодаря ти, че опита.
Подпирайки се на червения си бастун, Рив закрачи из помещението.
- Прегледах всичките ни архиви. Разпитвах...
- Рив, слушай, оценявам това, че отиде в колонията. Но честно ти казвам, не очаквах някакъв магически отговор. – Сякаш не беше свикнал на лоши новини напоследък. - Така че недей да се измъчваш заради това.
Дългото до пода хермелиново палто се развяваше зад едрия вампир, докато той продължаваше да крачи напред-назад. Най-сетне се закова на място.
- Спомняш ли си нощта, в която се запознахме?
- Как бих могъл да я забравя?
- Винаги ми се е струвало, че бе писано да се случи. - Ривендж се загледа в обувките си от щраусова кожа. - Не искам да преживееш това. Особено като се има предвид другото, което те очаква.
Рив бе един от малцината, които знаеха, че Трез бе Помазаният в с’хийб.
Господи, помисли си той. Онази гадост в Територията напълно му беше изскочила от ума. Селена бе заличила всичко друго, изтривайки останалите му тревоги като с белина.