- Ще изкарам това със Селена докрай - чу се да казва. - Никъде няма да ходя, докато тя... е, нали се сещаш.
- Ако се нуждаеш от нещо, каквото и да е то, само ми кажи. -Рив се приближи до него. - Просто...
Смущаващо бе да види този огромен мъж, известен с дръзката си арогантност, да изглежда толкова съкрушен. Трябваше да сложи край на това съчувствие, иначе то щеше да го срине.
- Виж, не е нужно да казваш нищо повече. Честно, предпочитам да не го правиш. Трябва да остана съсредоточен върху онова, което се случва сега... Селена всеки миг ще слезе по стълбите, а тази вечер мислите ми не могат да бъдат някъде другаде.
- Ясно. Но смятам да те прегърна.
- Моля те, недей... о, не, хайде де, човече...
Когато меката хермелинова кожа го обгърна, Трез застина... и се почувства като истински задник. За бога, другият мъж бе свалил гарда, а единственото, което той искаше, бе да избяга в билярдната. Може би да се цапардоса по главата с една от щеките. Докато не я строшеше.
Главата си, не щеката.
- Леле, това е страшно меко - каза, потупвайки палтото.
Рив отстъпи назад.
- Ще ида да поспя в стаята за гости. Смазан съм, а Елена цял ден е била с Лукас. Мисля, че ще спим цяла нощ.
- Звучи ми страхотно.
Неловък. Момент.
- Ще престанеш ли да ме гледаш по този начин? - Трез разтърка лицето си. - Тя още не е умряла.
- Знам, знам. Извинявай. Ще те оставя на мира.
И като го потупа по рамото, Рив пое по стълбището, подпирайки се на бастуна си. Трез остана на мястото си и в този миг осъзна защо не беше потърсил брат си, за да обсъдят случващото се. При обикновени обстоятелства досега двамата с Ай Ем да са разговаряли поне осем пъти... а все още беше едва седем часът вечерта.
Ала ако добрината на Рив му действаше по този начин, определено нямаше да е в състояние да го понесе и от родния си брат. И така едва се държеше... един поглед в черните очи на Ай Ем?
Ужасяваше се, че никога няма да успее да слепи отново късчетата, на които щеше да се пръсне.
Понякога откровеността бе твърде много...
О, дяволите да го вземат. Наистина ли цитираше сладникави песнички от седемдесетте?
И отново закрачи напред-назад. Двамата със Селена трябваше да тръгнат в седем и половина и той бе възнамерявал да й помогне да слезе до гаража. Планът му обаче беше претърпял промяна - преди повече от час се бе качил на третия етаж, за да види дали всичко е наред, при което Хекс му беше препречила пътя, заявявайки, че не е добре дошъл в собствената си спалня. След това му беше подхвърлила един от черните му костюми, както и черна риза, елегантни черни обувки и копринени чорапи и черния му часовник „Одемар Пиге“.
След което бе затръшнала вратата под носа му.
Женска им работа.
Въпреки това се беше преоблякъл като послушно момче. След което бе слязъл във фоайето и бе зачакал.
Когато Рив изчезна на горния етаж, Трез си извади телефона и провери съобщенията си. Очакваше да открие нещо от Ай Ем, но съвсем в свой стил брат му знаеше кога да го остави на мира.
Трез му прати последните новини, съобщавайки му, че излиза със Селена и ще го потърси по-късно, след като се приберат. После се свърза с Големия Роб и Мълчаливия Том и им нареди да прехвърлят всичко, свързано с клубовете, на Хекс... при положение че тя успееше да се освободи от пълното преобразяване, което кипеше в стаята му. Тъкмо се канеше да прибере телефона си, когато видя, че е пропуснал едно съобщение.
От Рейдж. Братът се бе опитал да...
- Хей, готови ли сме? Къде ти е жената?
И като стана дума за Холивуд, братът слезе тичешком по главното стълбище, а оръжията му дрънкаха като коледните звънчета на човеците в изобилието от кобури, които все още не беше изпозакачил по тялото си.
- Тъкмо ти получих съобщението - каза Трез. - Извинявай, че не отговорих.
- Имаш си цял куп неща на главата. Няма проблем.
Двамата си стиснаха ръцете. Прегърнаха се. Потупаха се по раменете. Отстъпиха назад.
- Я се виж само. - Рейдж описа кръгче около него. - Изглеждаш страхотно.
Трез подръпна френските си маншети.
- Няма да излагам жената, я.
- Издокаран по този начин, тя ще е щастливка да застане до теб. - Рейдж спря пред него. - Виждаш ли, това се опитвам да обясня на моята Мери. Тя се мъчи да ме убеди да вкарам малко цвят в гардероба си... повтаря ми го поне от две години.
Братът потръпна, сякаш неговата шелан бе предложила да започне да носи женско бельо под кожения си панталон, и Трез се усмихна.
- Падаш си по черното, а, Холивуд?
- Тя иска да нося нещо, което да подхожда на очите ми. - Рейдж посочи невероятните си синьо-зелени очи. - Така де, и бездруго постоянно нося тюркоазено с тези двете. Защо да се повтаряме?