- Е, колко цвята има в гардероба ти?
- Не ми се говори за това. Твърде е потискащо...
Ласитър надникна от билярдната.
- Хей, момчето дракон... тъкмо дават „Проект подиум“, ако искаш да погледаш. Току-виж си се светнал за дрехите си.
Рейдж присви очи, отказвайки обаче да погледне към ангела.
- Не тече ли маратон от епизоди на „Спасени от звънеца“, които не искаш да изпуснеш?
- Не се заяждай със Зак. Той е като малкото ти братче, кралице на красотата. - Ласитър се приближи; златото по него обгръщаше русо-черната глава и издълженото му тяло с нещо като аура... а може би сиянието наистина беше аура. - Е, накъде сме тръгнали? В онзи твой клуб ли?
- Не.
- Бал на погребалните агенти тогава? С цялото това черно изглеждаш така, сякаш си тръгнал на погребение...
Движението на Рейдж бе толкова светкавично, че не можеше да бъде проследено с поглед. В един миг той стоеше до Трез, стиснал зъби, а в следващия лицето му беше на милиметри от това на ангела и ръката му го стискаше за гърлото с желязна хватка.
Думите му бяха толкова тихи, че Трез не можа да ги чуе, но миг по-късно ехидната арогантност се изпари от лицето и държанието на Ласитър.
Рейдж го пусна и отстъпи назад.
- Е, това се случи - измърмори той и като се отдръпна, се зае да закопчае останалите кобури по тялото си. - Най-добре да съм подготвен. Ще дойда с Мани.
- А, да. - Трез си пое голяма глътка въздух. - Хей, благодаря ти, че...
- Но само защото ми обеща пържола.
Веждите на Трез подскочиха.
- Моля?
- Пържола. Нали се сещаш, от крава? Месо? Рай в чиния? Все някога трябва да си опитвал?
- Запознат съм, да. Ала ти идваш да помогнеш с...
- Консумацията на пържоли. Ето защо ще дойда.
Възцари се неловко мълчание. В което Рейдж просто се взираше в него, сякаш искаше да каже, че не очаква никакви драми.
Което навярно бе най-полезното нещо, което би могъл да стори. Сякаш му подаваше спасително въже, с което да се измъкне от зоната на емоционална гадост, и Трез се вкопчи в него.
- Пържола, ясно. Ще си поръчате нещо от „Кръговрата на света“, така ли?
Рейдж потръпна, сякаш го бяха зашлевили.
- Е, добре де, очевидно не си наясно с това, което е зашеметяващ пропуск в образованието ти, но най-страхотното заведение за пържоли в Колдуел, „518“, е точно срещу небостъргача, в който се намира твоят ресторант. Планът е, докато ти и твоето момиче сте там горе и си правите готино, като се въртите в кръг, аз да съм на приземния етаж, нагъвайки филе миньон, ростбиф, бургер от японско телешко.
- Звучи добре. Реши ли вече кое ще си избереш?
Рейдж се намръщи.
- Всичките. И тройна порция картофено пюре. Разбираш ли, трябва да улучиш правилната пропорция пюре-месо. Това е най-важното. Да не забравяме и хлебчетата. Ще си поръчам три кошнички.
Трез вдигна показалец.
- Знаеш ли от какво се нуждаеш? Да се нахраниш в „Сал“. Трябва да отидеш да опиташ храната в заведението на брат ми.
- За италианска храна ли говорим?
- Аха. Най-добрата в града...
- Мамка му...
Ругатнята, изтръгнала се от Ласитър, ги накара да се обърнат към него. Той обаче не ги забелязваше - очите му с необикновен цвят гледаха нагоре, сякаш на върха на стълбището започваше Второто пришествие.
В същия миг издайническа миризма изпълни ноздрите на Трез и изригна в тялото му, принуждавайки го да се обърне рязко...
И последната мисъл изхвръкна от главата му. Дишането му спря. Душата му - също.
Селена стоеше на върха на стъпалата, застлани с ален килим. Прелестната й ръка почиваше върху позлатените перила, тялото й изглеждаше някак сковано, сякаш не бе много сигурна за обувките или пък роклята, или дори за косата си.
Нямаше абсолютно никаква причина да се притеснява за каквото и да било. Освен ако не я притесняваше това, да изглежда убийствено.
Разпиляна по раменете й, дългата й тъмна коса се спускаше до кръста. Накъдрена от върха до основата, тя представляваше такова женствено великолепие, така възхитителна с изобилието и блясъка си, че Трез неволно сви ръце в юмруци и отново ги отпусна, защото искаше да я докосне, да я помилва, да вдъхне уханието й. И това съвсем не бе всичко. Лицето й бе единственото, което би могло да накара косата й да бледнее - кожата й сияеше, очите й грееха, пълните й устни бяха кървавочервени.
И разбира се, шибаната рокля.
Черна. С простичка кройка. Ниско изрязан корсаж и пола, която не стигаше дори до средата на бедрото. Не се доближаваше даже.