— Бърк, твоите роднини са големи образи.
— Виж — напомних му аз, — онзи, който го е направил, е отлично трениран. А от онова, което съм чувал за него, Райли е бил доста добър.
Мики извъртя поглед към снимките:
— Май не чак толкова добър, колкото си е мислил.
— Никой не е толкова добър, колкото си мисли, че е — заключи Арт.
Арт, естествено, не се бе срещал с Ямашита, така че оставих коментара му да мине.
— Освен това, ако някой е използвал Райли, за да се вмъкне в „Домът на самурая“ с идеята да направи обир, а в плана е влизало да го убие, тогава нямаше ли да вземе със себе си нещо, по-смъртоносно? — изтъкнах аз.
— Ами то май точно така е постъпил — отбеляза Арт и хвърли многозначителен поглед на снимките. Имаше право, защото така или иначе Райли беше мъртъв.
Върнах се на идеята си за убийството.
— Искам да кажа, че този човек щеше да донесе със себе си истинско оръжие, Арт, а не дървено копие на средновековна антика от шестнайсети век от другия край на света. Защото с тези неща да убиеш някого се свежда до това да го смажеш от бой. Вижте го как лежи. — И двамата се вторачиха в снимките. — Райли беше добър боец. Ако можехте да избирате, щяхте ли да се изправите три рунда срещу него?
Мики поклати глава:
— Не бих си го помислил и в най-безумния си ден. Не дори във върха на силите си.
Арт се засмя:
— Че ти имал ли си някога такъв?
— По-сериозно, момчета.
— Не… прав си. — Арт присви очи, облегна се на стола си и помисли, преди да продължи: — Типичният начин на действие би бил да се проникне посред нощ, да се вземе онова, за което е дошъл, после да посочи в ъгъла и невинно да попита: „Ей, Райли, какво е онова там?“ Райли се обръща да види и бам!… Деветмилиметров куршум в тила. Фасулска работа.
— Малко е жестоко по отношение на този мокет — отбеляза Мики.
Двамата се спогледаха, явно осъзнавайки редицата нови възможности.
— Ако основният мотив е била кражбата, каква би била в такъв случай… методологията? — бях зърнал нездравия блясък в очите на брат ми и исках да изпреваря поредното им заиграване.
— Влизаш и излизаш — отговори Мики.
Арт не пропусна да се намеси:
— Но тук извършителят избира момент от времето, когато някой присъства. И тази история с… двубоя — погледна ме.
— В съдебномедицинския доклад се казва, че него просто са го пребили. Колко според теб е продължило това?
— Трудно е да се каже — замислих се. — Теоретично би могло да свърши доста бързо. Зависи от степента на уменията им.
— Бил ли е Райли много силен в бойните изкуства? — настояваше той.
— Беше доста добър — признах аз.
— По ръцете и гърдите има много синини. Изглежда като че ли жертвата енергично се е съпротивлявала — подчерта Арт. — Значи едва ли е паднал бързо. — Той поспря и се загледа в една от снимките. — Разполагаме и с доклад от психиатър. — Погледна ме и побърза да отговори на незададения ми въпрос: — Имаме на разположение голяма група съдебни психиатри. При убийства като това ги използваме за изграждане на профил.
— Някаква практическа полза? — скептично се осведомих аз.
Арт примижа и погледна към стената, но имах впечатлението, че фокусираше погледа си върху нещо в далечината.
— Зависи от случая — неопределено отговори той.
Мики не издържа:
— Мога да ти кажа, че са истински досадници.
Арт просто прочете на глас извадки от доклада в ръцете си:
— „В конкретния случай — заключава докторът — става дума за извършено по сложен начин убийство. Отнело е известно време. Било е внимателно обмислено и безукорно изпълнено: сложната методология, привидното отсъствие на мотив, почти ритуалната обстановка. И макар самоличността на убиеца да не може да бъде установена…“
— Е, това вече ще направи сензация във вестниците — ехидно подметна Мики.
Но Арт невъзмутимо продължаваше:
— „… профилът подсказва мъж, на възраст между двайсет и една и четиридесет.“ — Той отново ме погледна: — Такъв е профилът на повечето убийци, Конър. Дотук поне тези момчета не ме впечатляват с нищо. — Той сканира с поглед следващия лист. — Охо, тук има още: „Убиецът е интелигентен, вероятно високоинтелигентен…“
— За разлика от написалия този доклад — насмешливо каза брат ми.