— Кофти — каза Арт, без в гласа му да прозвучи убеденост. И двамата бяха професионалисти и имаха доста реалистична представа кои случаи са решими и кои не. Полицаите знаят отлично, че убийствата се разкриват за две денонощия. След това шансовете прогресивно намаляват.
— Да — продължи Шедел. — Виж, ако се интересуваш от моите бележки по случая и ако искаш да видиш някои снимки, мога да ти ги изпратя. Вероятно ще стане по-бързо, ако ти ги засиля по интернет. Всичко е на диска ми. — После гласът му зазвуча по-уверено. — Ей, Педерсон…
— Казвай.
— Ако откриеш нещо, обади ми се, моля те. Нещата започнаха тук и гледам на случая като на мой, но после бързо стигнахме до задънена улица, нали разбираш? — и без да чака отговор, Шедел затвори.
— Ще ни обясниш ли, Арт? — обади се Мики.
— А бе гъбарках се с интернет у дома. И случайно се натъкнах на служебен сайт с циркулярна информация за отделите „Убийства“ в страната, така че им изпратих описание на онова, с което разполагахме, за да проверя дали някой някъде не е чувал за нещо подобно.
— И сега детектив Шедел — заключих аз — ни казва, че подобен на нашия случай е имало на Западния бряг преди осем дни.
И двамата кимнаха.
Мики стана и заразглежда снимките с нов интерес.
— Този случай — замислено каза той — става все по-любопитен и по-любопитен.
— Едно нещо, Конър… — обади се Арт.
— Какво?
Двамата се спогледаха, след което ме дариха с погледи на ченгета.
— В Калифорния случаят е все още открит. Така че гледай да не направиш нещо, с което да накараш Боби Кей да позвъни в Ел Ей.
7.
Неизречени неща
Ямашита повече не издържаше.
— Съсечи го — гневно извика той, докато се носеше над пода към нас. — Съсечи го веднага!
Ранната утринна тренировка по правило не се радва на висока посещаемост. Тя е за най-ревностно трениращите. Поради това и Ямашита е по-достъпен.
Но тази сутрин настроението му бе по-различно. Не ставаше дума за липса на концентрация, а за прекалена ангажираност със ставащото в доджото. По принцип възприятията на Ямашита са доста над нивото на обикновения човек. В дни като днешния той стои съсредоточен, някак застинал и загледан в далечината, напрегнат в усилието да долови намека за нещо отвъд прага на възприятие на учениците си.
Несловесните елементи на комуникация и възприятие са уважавани от японците — те ценят своята способност да улавят същността на хора и неща по начини, за които ние можем само да се досещаме. Наричат това харагеи. Ямашита, естествено, притежава това качество. Той може да кръстоса меч с абсолютно непознат и да разбере степента на неговите умения още преди да са започнали. Може, разбира се, да се твърди, че тази способност е свързана с използването на фини физически показатели: погледа в очите, позата, честотата на дишане. Колкото повече тренирам, толкова по-склонен съм да се съглася с това. Но има и нещо повече.
В дните, когато това се получава, изглежда сякаш Ямашита е в състояние да чете мислите ти. Това, което стряска, не е, че той знае какво ще предприемеш, преди да си го направил, а че го научава, сякаш прониквайки в главата ти.
Усещал съм го неколкократно. Усещането е странно и ако изобщо може да бъде описано с думи, представлява емотивна увереност с център в основата на тила, която плъзва нагоре по скалпа ти. Често чувството те връхлита без никакво предупреждение. И е в най-висша степен разсейващо.
Познавах учителя си достатъчно, за да не се съмнявам, че поведението му днес е породено от нещо, по-различно от това усещане. Бях го виждал в това състояние и преди. Беше нещо, за което той по принцип не говореше. Но, разбира се, съществуваше възможността да е свързано с реалностите на хейхо.
Тренирах с един от обещаващите младши ученици. Бяхме се разгорещили и макар в края на май обикновено да не става много горещо, бяхме потни и постоянно сменяхме хвата върху дръжките на оръжията си. Той използваше бокен. Аз държах в ръцете си късата пръчка, известна като джо, която със своите метър и двайсет дава известно предимство в обхвата пред меча. Сам беше едър, бърз и добър. Беше дошъл при нас с препоръка от една от относително добрите школи по кендо в района. Имаше удивителни рефлекси и аз се нуждаех от всичко, което можеше да ми донесе някакво предимство срещу него. Което обясняваше избора ми на джо.