Не можех да повярвам, че Ямашита не бе споменал за смъртта му. Всъщност бях неспособен да си представя, че човек като него може да е мъртъв.
— Най-добре ще е да повярваш — настоя Арт. — По тялото му са открити множество тежки рани от някакво оръжие, но фактическата причина за смъртта му е удушаване.
— Не с въже — пак се намеси, за да уточни, Мики. — Белезите могат да се интерпретират като причинени от особена задушаваща хватка.
— Окей, зловеща история — признах аз, все още неспособен да преодолея изненадата. — Но не разбирам какво е особеното в почерка.
Мики обмисли въпроса ми. Зад него на стената старият плакат на киностудио „Рипъблик Пикчърс“ за филма „Пясъците на Иводжима“ беше започнал да се отлепя от скоч-лентата, която го бе придържала досега за ламперията.
— Много убийства попадат в категорията на рутинните що се отнася до почерка, защото става дума за револвери, ножове и разни тъпи инструменти.
— При пребиванията — продължи анализа Арт — жертвата обикновено е бита навсякъде. По цялото тяло. Когато има смъртен случай, причината най-често е вътрешен кръвоизлив и това отнема известно време.
— Когато опираме до удушаванията — намеси се Мики, — налице са въжета, жици и така нататък. Има задушавания с нещо или с голи ръце. При убийствата от любов по предната част на шията остават следи от палците — нали разбираш, тези хора държат жертвите им да ги гледат до последния момент. — Двамата с Арт вземаха темата присърце.
— Но в нашите случаи е по-различно.
— В смисъл? — попитах аз Арт.
— Дело е на професионалист — започна той. — Жертвите и в Ел Ей, и във Финикс не са бити от изгубил контрол над себе си човек, което е типичният случай. Убийства от ярост. В нашите случаи хората са били смачкани, и то още как, но онзи, който го е направил, е знаел отлично къде да удря. Така е и при задушаването — фокусирано и без емоции.
— Нали разбираш, че е трудна работа да пребиеш някого до смърт — замислено каза Мики, сякаш току-що му бе хрумнало, че това не е проста работа. — В повечето случаи отнема известно време. Обикновено се налага да бъдат ограничени движенията на жертвата. Но не и тук. Убийствата са извършени с хирургическа прецизност. Синините ни разкриват степента на професионализма на убиеца.
— Нека ви задам един въпрос — прекъснах ги аз. — Вие все ми говорите за някакви синини. На мен пък ми се струва, че за да се образува оток или синина, е необходимо време. Знам, че се получава известно обезцветяване на тялото след смъртта…
— Livor mortis — прецизира Арт.
— Именно. Но това е свързано с начина, по който кръвта се стича в най-ниските части на кръвоносните съдове. Какво отношение има това към синините, за които не спирате да ми говорите? Особено ако жертвата е била убита относително бързо след нараняването?
Мики вдигна вежди:
— Умно, Конър — похвали ме той.
— Ти сигурен ли си, че между двама ви има родствена връзка? — изгледа го Арт.
Мики се засмя. Направи ни знак да почакаме. Стъклената врата се плъзна и през нея проникна част от празничния шум в останалата част от къщата. След малко той се върна с няколко бири от големия оранжев хладилен сандък на верандата, изтръска от тях ледените люспи и ни подаде по една. След това дръпна преградата към веселието и продължи:
— Когато погледнеш с просто око трупа, не виждаш никакви синини — обясни ми брат ми. — Само че патоанатомът го набутва за една нощ във фризера. — Той дръпна капачето на кутията и с наслаждение отпи мощна глътка. Мики беше престанал да бъде гнуслив още преди време.
— И тогава наяве излизат синините и отоците — отбеляза Арт. — Като проявяването на снимка.
— Аха, схващам — казах.
— Та ако се върнем на онова, за което говорехме — продължи Мики, — и двете жертви изглежда са били убити призори. И…
— И… — не пропусна да повтори Арт.
— Някой е написал „Ронин“ на стената и в двата случая.
— Не може да бъде! — ахнах и се облегнах на стола си.
— О, може, може — отговори ми Арт и допълни: — Но самите послания малко се различават.
— И как по-точно?
— При убийството в Ел Ей имаме само „Ронин“ — поясни Мики. — Но във Финикс убиецът е добавил още нещо, а именно: „Идвам“. Самият подпис е същият.