— Сигурен ли си?
— О, да — сви рамене той, — последователността е пределно ясна. — Той започна да свива пръсти един след друг: — Ел Ей… Финикс… сега тук. През няколко дни. Убиецът пътува. Всичките му послания на практика се свеждат до едно и също: „Идвам“.
— Истинска драма — отбеляза брат ми.
Но на мен нещо не ми беше ясно.
— Знаете ли, аз някак не виждам Райли в категорията на Икаги и Кубата. Той изобщо не е от тяхната класа.
Арт кимна:
— Има още някаква връзка, която ни убягва.
— Тръгваш по някаква следа, защото тя някъде те води — обясни Мики. — Тази следа води тук. Калиграфията го потвърждава. В Ел Ей беше само подпис — така да се каже, най-общо послание. Във Финикс имаме и предупреждение. При нас посланието е „Тук съм“.
— Въпросът е — продължи Арт — за кого е предназначено посланието?
— Има нещо, което ни е неизвестно и което става под носовете ни — раздразнено отбеляза Мики. — Някой тук чете тези послания и знае отлично за какво става дума.
— Какво! — не можех да повярвам на хипотезата аз.
Изражението на лицата им ми подсказа, че съм ги разочаровал. Брат ми реши, че е време да се изрази в прав текст:
— Има нещо, което твоят приятел — сенсеят, крие от нас.
— Я оставете тези работи — намръщих се. — Това са само съмнения. Нищо не ни е известно със сигурност.
— На мен пък ми се струва, че доста добре пасва на случилото се — отсече брат ми. После погледна въпросително Арт.
— И моето вътрешно чувство ми казва „да“ — потвърди партньорът му. После двамата зачакаха дали ще си направя изводите.
— А може би този, който го прави, е просто луд — възразих. — И жертвите не са свързани по никакъв начин.
— Тогава защо ще ги убива? — контрира ме брат ми.
— Знам нещо за Икаги — въздъхнах. — Бил е много известен инструктор по карате. От старата школа. Уважаван човек. Същото се отнася и до Кубата. Мога да поровя насам-натам и да видя какво мога да науча. Ясно е само, че и двамата са знаменитости.
— Знаменитости? — недоверчиво ме погледна Мики.
— Ами… — свих рамене аз, — поне за света на бойните изкуства.
— Конър — намеси се Арт, — да не искаш да кажеш, че Икаги и Кубата са били убити само защото този Ронин е смятал, че те са покрити със слава? — В гласа му звучеше нескривано съмнение. — Ще имаме това предвид. Но как се вписва Райли тогава?
Свих рамене.
— Продължавам да смятам, че има връзка — твърдо заяви Мики.
И на това свих рамене.
— Аз пък си мисля колко забавно може да стане — злорадо се обади Арт. — Знаменитост.
— Убит от засада — допълни Мики с онзи блясък в очите.
— Убиец от засада на знаменитости — уточни Арт, в случай че още не бях схванал.
— Недейте — помолих ги аз. Но вече беше прекалено късно.
— Самурай, убиец на знаменитости от засада — не се уморяваше Мики.
Арт посочи триумфално към тавана:
— Психар самурай, убиец на знаменитости от засада.
Което май резюмираше ситуацията достатъчно изчерпателно.
Задържахме се още малко, пихме още по бира, сгушени един до друг като вещици, варящи любовно биле. Когато излязох навън, Мики набираше някакъв телефон. Имаше новопоявили се неща, които трябваше да бъдат проверени.
— Конър — обади се той, когато след малко пак се върнах в стаята.
— Да, Мик?
— Искам да съм сигурен, че ни разбра. В тези неща… ние знаем какво правим. Повярвай ми. Така че поговори с Ямашита от наше име.
Кимнах в знак, че ще го направя, но предстоящият разговор ме изпълваше с тягостно чувство.
9.
Местен талант
В сърцето както на звука, така и на движението е трептенето, вибрацията. Ямашита иска от нас да сме чувствителни към звука: той казва, че в него се съдържа послание. Различните видове активност, различните места имат отличаващи се почерци, настоява той. И тези специфични звукови характеристики разкриват същността на онова, което става и поражда звука. Трябва да оставаш открит за посланието, което звукът ти носи, защото това помага на воина. Или поне така твърди моят сенсей.
Краят на семестъра в университета е белязан от приглушеното, напрегнато шумолене на размествана хартия, наподобяващо хитиновия шум от търкането в обвивките на трескаво движещи се насекоми. Възприемах този шум вече цяла седмица, макар вниманието ми да бе все по-силно привличано от убийството. Затворех ли очи, за да си почина от безкрайното оценяване на тестовете, виждах вкочанената реалност на Райли — рухналото му изстинало тяло на местопрестъплението. Както, разбира се, и посланието върху стената, че вече е тук. Ронин. Името говореше за човек без корен. Или може би свободен човек. Но ако бе второто, тогава свободен от какво?