Въпросите, които тревожеха брат ми, естествено, бяха много по-земни. Той чакаше за резултата от ДНК експертизата, но това не го забавяше. Докато аз продължавах да разсъждавам за убийци и екзотични бойни техники, той се занимаваше с лишената от всякаква романтика реалност на полицейската работа. „Не е като във филмите — казваше ми той. — Който и да е този човек, той трябва да яде. И има нужда от място, където да спи.“ Мики вярваше, че дори най-простите техники за издирване ще ни доведат до убиеца. Но дори това имаше своята специфична вибрация: усещането за тиктакащ часовник, за отлитащо време. Защото Ронин бе някъде там.
Бързо бях проучил каквото можех от моя ъгъл, опитвайки се да събера повече информация за двете жертви. Интересуваше ме всичко, което можеше да ни подскаже нещо за самоличността на Ронин. И критерият му за избор на жертвите.
Светът на бойните изкуства е като този на всяка друга група със специални интереси, Първоначално ти се струва, че не е особено голям, но разровиш ли се в него, откриваш маса организации, каузи, публикации. Всъщност класическите, добили популярност бойни изкуства се отразяват доста подробно в периодични издания като „Черен колан“ и „Илюстрирани карате/кунгфу“, но покрай тях има много други, които се появяват изневиделица и също така бързо изчезват от небосклона. Открих библиотека, която съхраняваше копия на повечето реномирани издания, и ги използвах като отправна точка.
Предполагам, няма нужда да уточнявам, че архивът на библиотеката не беше пълен — четящата публика сред любителите на бойни изкуства не е богата, но ентусиазирана и без никакви задръжки при редовното крадене на стари броеве. Бях в състояние да се справя с някои от пробойните, като използвах списъците на наличните стари броеве, публикувани във всеки следващ брой. Използвах една позната в библиотеката на „Дориан“, за да поръчам липсващите броеве, които ми се стори, че могат да ми бъдат полезни. Също като на брат ми, налагаше ми се да чакам, но това не можеше да ме спре.
В крайна сметка процесът се оказа доста муден. Прекарвах свободното си време, седейки на очукани маси и прелиствайки стара периодика с влажни и особено миришещи страници. Използвах дявол знае колко на брой компютърни справочни системи, прегледах и аз не знам колко уебсайтове и използвах всичките си парични резерви, за да разпечатам интересуващите ме материали. Малко по малко картината започна да се оформя.
Икаги се оказа доста изявен сенсей по карате. Трябва да призная, че името му ми беше познато още в самото начало. Имаше си обяснение — за него беше доста писано в списанията, които открих. Беше се появил в заглавията за пръв път, когато бе дошъл в страната през 80-те години. Професионалната му характеристика бе възможно най-престижната: надарен боец и прекрасен учител — качества, благодарение на които му бе оказана честта да участва в обучението на императорската охрана. За съвсем кратко време бе станал доста известен инструктор в Ел Ей. Беше голям радетел на въвеждането на обучение с оръжие — известно като кобудо? — в по-класическите разновидности на японските карате стилове. Разбира се, ние знаехме това от използваното при убийството му счупено парче дървен прът. През седмиците преди убийството Икаги бе попаднал в новините заради участието му като консултант в разработването на бойната хореография на нов филм. Ставаше дума за третото или може би вече четвърто продължение на екшън, по време на който главният герой — естествено, голям зевзек — в крайна сметка се оказва по потник и участва в бойни сцени, достатъчни за да вкарат в инвалидни колички цяла рота командоси. Когато стигнеше до екраните, зрителите щяха да видят за кратко призрака на Икаги в една от баталните масовки.
Само че нещата не се изчерпваха с това. Въпреки съпровождащия го шумен успех Икаги бе сенсей, който никога не забравяше истинската цел на обучението в бойни изкуства. Едно от интервютата го цитираше да заявява, че крайната цел на карате не е овладяването на бойната техника, а духовното развитие, което Икаги наричаше „огледално усъвършенстване“. Фразата издаваше здрави връзки с шинто и дзенбудизма и Икаги бе използвал същия термин по отношение на заниманията си с калиграфия. След различните материали, които в крайна сметка изчетох, изградих за себе си образа на човек, невероятно умел и необичайно балансиран в подхода си към бойните изкуства.