Ямашита не ми даде много информация. Говорих с него по време на почивката след тренировката, така че той може би бе концентриран върху други неща, но поведението му изглеждаше доста странно. Промъкнах се с рамото напред през вратата, поклоних се и си събух обувките. Изчаках урока да свърши и се приближих към него.
Общо взето, моят учител провежда тренировката си в изолация. Дори когато не преподава, хората тайно го наблюдават. Начинът, по който се придвижва, дори начинът, по който диша, могат да ви кажат нещо. Крайно необичайно е някой да се приближи до него и още по-необичайно е да го направи не в екип. Аз бях в обикновеното си облекло. Отново се поклоних, извиних се за безпокойството, обясних му проблема, който ме водеше при него, и изразих надеждата си, че ще може да ми помогне по някакъв начин.
Не ме погледна, докато отговаряше на въпроса ми. А и отговорът му бе доста неопределен. Информацията почти с нищо не ми помагаше. Още преди време се бях отказал да предвиждам настроенията му и отдавах това му поведение на изпадането в някакво дзен-състояние, като си представях, че в мислите си той стои в празнотата и гледа през нищото. Но бях леко изненадан от факта, че когато настоях за малко повече информация, той започна почти видимо да се вълнува от цялата история. Това беше доста необичайно за човек, възпитан от малък в убеждението, че всички емоции трябва да остават скрити от света. Не че Ямашита не изпитваше емоции. Просто той вярваше, че да позволи на потенциалните противници да ги видят, означава да им се даде предимство.
В резултат безизразното му лице не означаваше потискане на емоциите — просто си беше хейхо.
Споменах името на Икаги, но погледът в тъмните му очи не се промени. Призна все пак, че бил чувал за смъртта на този човек. Съвсем нормално според него. И не знаеше нищо за възможна връзка между този инцидент и убийството на Кубата. Когато му разказах за теорията, върху която работеше Мики, той я отхвърли с отсечено движение на ръката:
— Тази страна, професоре, е царство на насилието. Може ли да се очаква нещо друго при всички тези каубойски филми? Убийството на Кубата-сенсей… Надявам се брат ти да престане да си губи времето в преследване на илюзии. Няма никаква мистерия. Само трагедия…
Аз обаче настоях, че смъртта на Райли е доказателство, че Ронин вече е в Ню Йорк. И че е експерт по източни бойни изкуства. Както и че ако е така, то аз бих желал да помогна за залавянето му. И Ямашита би могъл да ми помогне с нещо. В крайна сметка, въпреки всичките си хитрувания, не съумях да изтръгна него никаква информация. Само едно предупреждение.
— Човекът, когото търсиш, Бърк… — той изгледа стената за миг, след което обърна тежкия си поглед към мен и започна отново: — Човешките същества са проводници на сила. Тренировката фокусира тази сила. Насочва я. Хората, които издирваш… са като… — нова къса пауза — … като електрически кабел. Нали разбираш? Кабел с напукана изолация. През пролуките изтича гняв. Това е голяма сила. И опасна. Но тя е резултат от дефект и не е доказателство за истинска сила. — Той направи тегатана, изпъвайки ръка в свободна дъга, което имаше за цел да максимизира потока на енергията ки. — От тях изтича сила, Бърк, поради несъвършенства в тях самите. Поради дефекти в тренировките им. Тази сила впечатлява. Някои хора могат да се съблазнят от нея. Но това е погрешно. Това не е истинският Път. — И след това каза, противоречейки на себе си — нещо, което бях свикнал да очаквам от него: — Подобно обучение е дълбоко погрешно. Но тези хора са много опасни и бих искал да стоиш далеч от тях.
— Аз не търся двубой, сенсей. Просто се опитваме да открием убиеца.
Ямашита леко се помръдна върху краката си и като че ли се намести по-здраво върху пода. Сякаш подобно нещо бе възможно за него.
— Няма никакво значение какво е твоето желание. Поставяш се в опасна ситуация.
Това събуди любопитството ми:
— Сенсей, да не би да ми казваш, че не бих могъл да се противопоставя на този човек?
Ямашита присви очи:
— Не ставай идиот, Бърк. Това е детински въпрос: кой ще победи, кой ще загуби! Този човек — който и да е той — е убиец. — Когато се ядоса, учителят ми започва да говори по-тихо, по-настойчиво и по-изразително. — Злото има своя енергия, Бърк. Приближаването до нея й позволява да изсмуква духа ти. А това е крайно неразумно.