— Какво съвпадение, че използваш тази дума. Онзи, когото търся, убива хора.
Били поклати глава. Тя много прецизно се завъртя от ляво на дясно и после в обратна посока. Мускулите по врата му се раздвижиха.
— Аз тренирам хората да се бият. Не ме интересува какво правят, след като излязат през вратата.
Беше повече от ясно, че е ядосан. Били винаги си е бил кибритлия. Смених темата и кимнах в посока на неговия ученик:
— Не се ли престарава малко? Винаги ли влага толкова чувство? — Част от мен разсъждаваше като полицай. Опитвах се да преценя дали този човек подхождаше на профила на онзи, когото издирвахме.
Били скръсти ръце и се обърна към класа си.
— Би могло да се каже. — После ме погледна за секунда. — Слушай, даже не си го мисли, той идва при мен от години. — Това ме обезсърчи. Явно не ми беше писано да разкрия убиеца. Били проследи как партньорът му пада за пореден път, но малко по-тежко, отколкото досега. Направих гримаса, но Били беше стоик: — Просто трябва да внимавам да го държа по-далеч от новаците. Иначе ще ги изгони. Но когато тренира с напредналите, мисля, че им дава онова, за което са си платили. Почакай секунда така.
Той се плъзна до края на татамито и им извика да спрат. Винаги ме изненадваше, когато видех някой да се движи по този начин: макар да бе корав мъж, Били сякаш се носеше над пода. Нареди им да си починат и доведе мъжа, за да ми го представи.
Коравия пич бе предпазливо вежлив по начина, характерен за много професионалисти в бойните изкуства. Те предпочитат да съхраняват емоциите си за тренировките. Подобно поведение кара някои външни хора да смятат, че сме комплексирани и можем да се изявим само в доджото. Те не разбират. Ние просто си почиваме между схватките.
— Сенсей Уотсън ни е разказвал интересни неща за вашето доджо — проговори той. — И за вашия учител. Предполагам, да се работи с него, е голяма чест.
— Да — прекъсна го Били, — но не се надявай да я имаш. Аз самият от години се опитвам да вляза там. — Темата беше достатъчна, за да съживи лошото му настроение. — Нямам представа какво е видял в теб, Бърк.
Свих рамене. И аз понякога се чудех. Но бях уверен, че Били няма скоро да се изправи очи в очи с моя учител. Ямашита ми бе споменавал в миналото за Били. Сенсей искаше той да понатрупа още малко опит. Явно имаше предвид „прибързаните му прояви на смелост“.
Били ми се усмихна криво.
— Окей, след като така и така си тук, защо не дадеш един урок на класа? Покажи ни някои от екзотичните техники, над които се трудите. — И двамата ме изгледаха очаквателно. Ако не се оформяше да видят в близко бъдеще Ямашита, може би тогава трябваше да се задоволят с някой от неговите ученици. Но това не бе единствената причина. Дълбоко в очите и на двамата аз виждах хищническия блясък на съперничеството. Те искаха да ме накарат да се поизпотя.
Били извика на класа да внимава и ме представи. Изух си обувките и им се поклоних.
Направих знак да ми посочат партньор. Напред пристъпи един от учениците. Половината му лице още беше червено от изтърпените плесници. Едно поне не можеше да му се отрече — куражът.
Огледах групата пред себе си:
— Всяка техника трябва да бъде подчинена на ефективността — започнах аз. — Онези сред вас, които са учили джудо, помнят принципа за максимална ефективност с минимално усилие. — Няколко глави в кръга пред мен кимнаха.
— В ситуация като тази, която вашият сенсей ви предложи — опитвате техника, но тя не постига целта си, — възниква силното изкушение да компенсирате чрез надвиване със сила. — Обърнах се към партньора си и му наредих: — Значи повтаряме същото, но не на пълна скорост. — Той се нахвърли срещу мен с напад. Получи се добър удар. — Когато противникът ви е така целеустремен — продължих аз, докато демонстрирах, — силен и трениран като нашия младеж — усмихнах се, — е малко трудно да бъде обезкуражен. — Оставих го да се забие в мен. Позволих на силата му да ме повали назад и върху пода. Минах през задно кълбо и се изправих на крака.
— Прекалено многото сила и твърде малкото време за реакция може да провали техниката ви. — Кимнах му и се приготвихме за повторение. — Смятам себе си за добър изпълнител на тенши-наге. Опитваме… — Той отново се нахвърли срещу мен, този път с повече сила и по-бързо. — Отбягваме удара, но той не пада… — бавно изпълних движенията и му позволих да ми се противопостави. — Ето, тук е изкушението да използвате прекомерна сила. Реакцията е напълно естествена… като да усилиш звука до максимум. — Натиснах. Той не помръдваше. Видях в очите му нарастващото убеждение, че съм от онези, които могат само да говорят. И не беше единственият. В кръга пред мен се виждаха насмешливи усмивки. — Мога да правя това цял ден и ако противникът ми е силен, той няма да падне — продължих аз. — Така че сега се налага да бъдем по-концентрирани и най-вече по-ефективни. Сега на пълна скорост, моля…