— Благодаря ти, Мик. Винаги съм знаел, че мога да разчитам на подкрепата ти — и се обърнах към партньора му, за да подхвана нишката на прекъснатия анализ. — А коя е втората причина, поради която сте тук, Арт?
Той ме изгледа напълно сериозно.
— Второ, има някаква връзка между жертвите, за която майсторите ви знаят, но не ни я казват. И искахме да ги видим що за птици са.
— Я остави това — изморено казах аз. — Наистина ли още мислите, че тези хора крият нещо от вас?
— Първото правило на полицая: всички лъжат — въздъхна Арт.
Брат ми кимна.
— А третата причина е — продължи той, — че никой не ми хвърля пушката в краката и не ми казва да се махам. Никой! — И той се ухили, докато го казваше, но в усмивката му нямаше нищо приятно.
Погледнах Арт с повдигнати вежди. И той се хилеше. При него се получаваше по-приятно.
— Джеймс Кобърн — съобщи ми той. — „Великолепната седморка“.
Трябваше ми време, за да направя прехода към киното. Тези двамата пред мен можеха да сменят скоростите толкова бързо, че ми бе почти невъзможно да следя мисълта им. Все пак опитах:
— Доколкото си спомням, нещата не свършиха добре за неговия герой — напомних им аз.
— Млъкни, Конър — сряза ме брат ми.
Тълпата прииждаше и се оттичаше край масите, а сервитьорите не се уморяваха да носят нови подноси. Стоях в близост до зоната за демонстрация и опитвах да не позволя на празничната атмосфера да ме отвлече. Моментът наближаваше.
Замислената от Боби демонстрация бе станала дело на сенсеите. Майстори в своята тясна област и по натура потайни хора, те бяха разработили впечатляващ сценарий, тематично свързан с изложбата. Щяха да бъдат представени системи с и без оръжие. В съответствие с етикета, в началото на списъка се намираше старшият по ранг майстор на старшето по ранг изкуство — кендо.
Аса Хироаки-сенсей беше набит, излъчващ достойнство и улегнал човек, явно с огромен опит. Стоманеносивата му коса бе вчесана назад и започваше ниско над челото му. Очите му бяха черни, но блестяха живо и наблюдаваха събеседника над високите скули, сякаш снайперист се прицелваше над бруствер. Устните му бяха тънки, присвити от усилието през четиридесет години тренировки.
Дори Ямашита го уважаваше. Кендо е форма на бойно изкуство, произтичаща от фехтовалната техника на самураите. При него се практикува свободен спаринг с бамбукови рапири, известни като шинай, а трениращите използват за защита сложно изработена броня. Кендо е бърз, елегантен и разгорещен вид спорт, но емоцията в него се проявява в силно стилизирана форма. Аса бе истински майстор на това изкуство и комбинираше достойнство и елегантност с мълниеносни рефлекси.
От учениците по кендо се очаква да изучават различни кати с мечове, но повечето хора биват изкушени от далеч по-състезателната форма на свободния бой. При това положение не е необичайно да се видят черни колани от средно ниво, изглеждащи страховито в двубой, да се мъчат като първолаци с някоя от многото кати. За Ямашита симулираният бой с броня е заблуда. Аса пък смята, че катите в кендо са пренебрегвано изкуство. Двамата майстори практикуват съвсем различни школи, но са единни в отношението си към пренебрегваните кати.
Както казах, сценарият предвиждаше Аса и Ямашита да открият демонстрациите с ката. Свободният бой в кендо е много бърз за окото и пълен с нюанси, докато катите са елегантни и по-подходящи за официални случаи. За изненада на всички в последния момент Ямашита се отказа от участие и ми нареди да го заместя. Обясни, че е засегнал нерв на лявата си ръка, което щяло да му попречи да борави с меча, както се изисква. За мен извинението бе приемливо. Макар нормално катана да се държи с две ръце, дясната само насочва. Основната тежест се поема от лявата. В демонстрация от такова ниво това щеше да представлява сериозна спънка.
Единственият проблем с извинението бе, че до този момент аз не бях виждал Ямашита с толкова сериозно нараняване. Точно днес сутринта той бе показвал на учениците някои неща и съм сигурен, че те до един биха се заклели, че му няма нищо. И нещо ми подсказваше, че са прави.