Сенсеите бяха раздразнени. Те, разбира се, никога няма да ти го кажат в лицето, но дълбоко в себе си японците вярват, че никакъв кръглоочко не може да израсне до истинското разбиране на бойните изкуства. Всеки сенсей знае изключения от правилото, но като категория „не-японец“ означава „втора ръка“. Ямашита сигурно се бе застъпил за мен, но при публична демонстрация с подобна значимост участието на такъв като мен бе повод за загриженост от страна на другите майстори.
На свой ред това пък безпокоеше мен. Аса, облечен по всички правила на протокола, сега беше принуден да работи с по-низш продукт — мен. Само уважението му към Ямашита и нуждата да поддържа репутацията си на достоен човек го възпираха да не изскочи гневен от залата.
За да се усложни всичко допълнително, предвиждаше се да използваме истински мечове. В повечето случаи за тези кати се използват дървени мечове. В официални случаи се използват стоманени мечове, но това обикновено са затъпени копия на истинските, известни като иаито. Те имат баланса и външния вид на катана, с разликата, че не могат да разсичат. Изпълнението, което ни предстоеше, обаче щеше да бъде с шинкен — истински мечове.
Да резюмираме. Бяха се събрали много хора. Напълно възможно бе един сред тях да бе убиецът. Брат ми беше на ръба да експлодира. Партньор щеше да ми бъде един много сърдит човек. Мечовете щяха да бъдат истински. Пословичният „късмет на Бърк“.
Ямашита се въртеше около мен, загрижен дали елементите на облеклото ми са в изрядност. Двойките мечове — къс и дълъг, — които щяхме да използваме, чакаха реда си в красиви дървени калъфи, оставени на видно място. Ямашита провери закрепващите елементи: остриетата се задържат в необходимото положение от малък бамбуков щифт, известен като мекуги, който минава през дръжката. Счупи ли се той, острието излита по възможно най-обезпокояващ начин точно когато замахваш. Фабриката за слухове твърди, че преди години някакъв нещастен зрител бил промушен, когато щифтът се счупил и острието излетяло като ракета в някаква зала в Токио. Сигурен съм, че тук имаше хора, които биха желали да видят Боби Кей нанизан по този начин, но Ямашита, предполагам, държеше нещата да завършат тихо и кротко, без издънки.
Няколко души видяха учителя ми да взема мечовете за оглед. Когато Ямашита коленичи, за да ги извади от лакираните дървени калъфи, присъстващите възбудено зашъткаха, мислейки, че демонстрацията е на път да започне. Ямашита невъзмутимо си свърши работата. Доволен, че всичко е наред, той стана и отиде от другата страна на кръга за демонстрацията, където беше Аса. Опитах се да запазя спокойствие и наблюдавах тълпата, търсейки с поглед нещо необичайно. Как изобщо би трябвало да изглежда един убиец? Виждах пред себе си море от въртящи се глави на хора. Общото впечатление бе, че хората се движат, но това бяха моментни снимки. Всеки опит за нещо по-конкретно се загубваше в тълпата, като поглед в съседната стая, блокиран от затварящата се врата.
Моят сенсей се върна при мен.
— Започваме след десет минути, Бърк.
Забелязах, че през времето, когато вниманието ми бе отклонено, до стойката с меча на Аса бе оставен малък плик. Аса-сенсей плавно се придвижи до стойката и взе бележката. Погледна я и я пъхна в горнището си. След това взе и мечовете си. Оправих за последен път моята хакама и последвах примера му.
Най-сетне бе дошло време демонстрацията да започне. Изпитвах облекчение, понеже не мога да се справям с повече от един източник на психичен хаос. Разнесоха се фанфари и бяха изречени няколко приветствени думи. Беше дошъл и кметът, комуто предстоеше преизбиране и който бе надушил за възможността да бъде някъде, където е и пресата. Това означаваше повече празни приказки от необходимото, докато двамата с Аса-сенсей се придвижвахме към края на кръга и успокоявахме дишането си. Тълпата се събра по периферията и аз пак огледах набързо лицата. Видях Арт, който тайно ми намигна. Акейдиън — все така доволен. Много непознати. Някои изглеждаха объркани. Други — отегчени. Трети изглеждаха богати. Имаше и доста пийнали. Но никой не приличаше на убиец.
Думите най-сетне се изчерпиха. Кратки аплодисменти и тишина. Беше наш ред. Влязохме в кръга.
Сериите кати, които Аса и аз трябваше да изпълним, бяха със сложна хореография и наситени със смисъл. Всяка от десетте е комбинация от строго съответстващи си атаки и защити, и всяка е илюстрация на жизненоважен урок за начините на използване на меча. Въведение, инициатива, атака и дори защита — всичко е добре известно от стотици години насам. Но по време на изпълнението напрежението непрекъснато нараства. Самото усилие да изглеждаш уверен по време на ката изисква значителен разход на енергия. В действията ти не бива да има никакво колебание, в техниката ти е недопустимо да има дефекти. Добавете към това неизвестната величина, наричана „партньор“, и изпълнението на ката се превръща в добър тест за умението да балансираш напрежението, създавано от безкрайно многото микроскопични вариации във всяка човешка дейност, с нуждата да останеш верен на формата и духа на ката.