Тълпата ни изръкопляска. Излязохме от кръга, коленичихме в официална поза, поклонихме се и си благодарихме. Бях сигурен, че грешката му го дразнеше, но даже когато са ядосани, японците остават неизменно вежливи. Аса стана и отиде при Ямашита. Поклони се на моя сенсей и двамата размениха няколко думи. След това Аса си тръгна. Това беше изненада, но може да бе почувствал нужда да се махне по-бързо след онова, което, сигурен съм, той би окачествил като притеснително изпълнение.
Завъртях се, за да проследя следващата демонстрация. Зърнах Арт и Мики, но те разглеждаха лицата, обърнати към кръга за демонстрации.
Известен майстор по карате излезе в центъра на общото внимание. Як и уверен, той се поклони на импровизирания олтар в доджото и след това на събралите се майстори. Остана неподвижен за миг, дишайки дълбоко и ритмично. После вдигна ръце през себе си на височина над главата си. Палците и показалците на двете ръце се докоснаха и образуваха триъгълник, пред който той погледна. Това беше Канку Дай — една от любимите ми кати за черен колан. Името се подсказва от положението на ръцете и означава втренчване в небето.
Някой помръдна зад мен.
— Бърк — изсъска Ямашита право в ухото ми, — нещо не е наред. Извикай брат си.
Отдръпнахме се зад публиката, в единия от ъглите. Няколко малки групички повече се интересуваха от безплатното шампанско, отколкото от онова, което ставаше в кръга. Тук човек можеше да чуе как хората говорят и се смеят.
Мики и Арт слушаха внимателно, без да изпускат от поглед тълпата. Сенсей обясняваше:
— Нещо не е наред. Аса-сенсей — и той ме погледна. — Предполагам, забелязал си.
— Не беше така концентриран, както очаквах от него.
Ямашита кимна.
— Да. Опита два пъти едно от любимите си посичания. Имаше няколко момента, в които съзнанието му беше замъглено.
— На мен пък ми се стори направо страховит — обади се Арт.
Ямашита се усмихна с опънати устни:
— Да, ти не би го забелязал.
— Това ли е всичко? — попита с нескривано разочарование Мики. — Че не е бил във върхова форма?
— Не, детектив. Това не е всичко — тонът на Ямашита не бе точно онзи, който бяха свикнали да чуват говорещите с него обикновени хора, така че Мики и Арт се обърнаха и го заковаха с полицейските си погледи. Не че това можеше да впечатли моя сенсей. — Когато си тръгна, Аса-сенсей ми се извини за колебливото си представяне. — Той се обърна към мен и продължи: — Помоли ме да те поздравя за нивото на твоите умения, професоре.
— Да — потвърди Мики. — Аз му дадох деветка и оцених танцувалните му умения. Може ли най-сетне да говорим по същество? — Брат ми още не се бе отърсил от раздразнителността си.
Ямашита също не бе свикнал да му говорят по този начин. Видях това съвсем ясно в очите му, но той се насили да продължи:
— Аса-сенсей се извини и ми каза, че е получил бележка. И поясни, че се надява да изчисти честта ни тази нощ.
Успяхме да настигнем Аса само защото той се бе забавил, за да си сгъне официалната униформа. Каквито и мисли да го вълнуваха, Аса-сенсей си оставаше методичен човек. Неговата хакама трябваше да бъде сгъната правилно, а останалите му неща грижливо прибрани. Беше прекарал живота си, без да прибързва и тази нощ не представляваше изключение.
Забелязахме го, когато излизаше от съблекалнята. В нормално облекло изглеждаше по-малко подозрителен, сякаш обикновените дрехи бяха създадени да опазят света от истинската му същност. Мина през тълпата и се насочи към изхода. Хвърлих се на свой ред към съблекалнята, взех си сака и изскочих веднага обратно. Да се тича по сандали е ужасно. Освен това бях наблюдавал как могат да се движат хора като Аса и знаех колко измамни могат да бъдат ходовете му, ако реши да се постарае.
11.
Втренчване в небето
Колата ни чакаше спряна в забранена за паркиране зона, недалеч от входа на „Домът на самурая“, със сложена картичка на нюйоркското полицейско управление на таблото. Двамата с Мики скочихме в нея и потеглихме на скорост надолу по улицата.
— Току-що влезе в гаража на паркинга — съобщи Арт, който изскочи иззад ъгъла и се тръшна на седалката до брат ми. Мики бе включил на скорост още преди вратата откъм страната на Арт да се затвори.
— Къде е изходът?
— От другата страна — Арт взе слушалката на радиостанцията и поиска проверка на регистрацията на кола.