— Повторението. Схемата. Предсказуемостта — отговори без замисляне партньорът му.
— Да видим сега как стоят нещата, друже — обърна се към мен Мики: — Приятелят на твоя учител изскача от приема, сякаш фракът му се е подпалил. Оставено му е тайно съобщение. И той отива в неизвестна засега посока. Не у дома си. Обзалагам се, че става нещо необичайно.
— Може — съгласих се неохотно. Все още не можех да дойда на себе си след вихрушката от събития, последвали нашата демонстрация. Имах усещането, че е била преди месец.
Магистралата е най-обикновено ярко осветено бетонно корито, минаващо над нивото на околния терен. От време на време виждахме горните етажи на редиците тухлени сгради, струпани на групи в сянката на магистралата. В морето от катранени покриви се издигаха кулите на църкви — Бруклин е предградие на църквите. Билбордове рекламираха услугите на автокъщи. Небето пред нас изглеждаше тъмно, но заради осветлението на магистралата не се виждаха никакви звезди. Скоро трасето щеше да извие наляво към моста при Статън Айлънд. Тук трафикът се разреждаше и всеки държеше своята лента. Напрежението поспадна и у двамата се появи желание да говорят.
— Ронин със сигурност се досеща, че е издирван — обади се Арт.
— Нашето основно предположение е, че преследва цел, която ни е неизвестна. Значи може да е маниакално луд — отбеляза Мики.
— Но в никакъв случай не е глупав — напомни Арт.
— Както и да е, след целия шум по вестниците сега той трябва да намери друго място, където да се справи с поредната си жертва. Като се замисля, започва да ми се струва, че тази церемония в „Домът на самурая“ за него е била чудесна възможност да ни хвърли прах в очите.
— Разбира се — мъдро кимна Арт. — Докато висим там с вързани ръце, той урежда нещата на другото място.
— Но трябва все пак по някакъв начин да примами жертвата си на другото място. Интересно как го прави? — тази мисъл не бе преставала да вълнува брат ми.
— Магията трябва да е доста силна — предположи Арт. — Вече я е използвал върху другите двама.
Изсумтях утвърдително. Започвах да се питам дали все пак брат ми не се бе оказал прав в съмненията си, че сенсеите знаят нещо, което не са ни казали. Още по-неприятна ми бе мисълта, че моят сенсей може би криеше нещо. Но в този момент голямата ми грижа бе някак да се отърва от церемониалното облекло, което още носех. Щях да се преобличам след изпълнението. Но не бях очаквал, че ще ми се наложи да го правя в кола.
Честно казано, не е лесна работа да съблечеш хакама. Нито път другите дрехи. Накрая се отказах и просто обух обувките си, които бяха на дъното на сака. Зори щяха да са безполезни, ако се наложеше да ходим пеша.
Когато вдигнах поглед, тойотата бе поела по изхода за Четвърто авеню и ние я следвахме.
— Ей, човече — прошепна на себе си Мики, — къде отиваш?
Отиваше на юг. Но още не можехме да се досетим къде. След няколко минути по Четвърто авеню Аса зави наляво. Това ни изведе покрай паркова ивица, служеща като буфер между кварталите Сънсет Парк и Бей Ридж. Кората на дърветата покрай оградата бе нашарена като камуфлажна униформа. Детската площадка бе заградена с висока мрежа и заключена с железни резета и катинари. Ниската къщичка на парковата администрация се мъдреше в центъра на тревната ивица. Светлините на минаващи коли осветяваха за кратко графитите по стените й.
Нов ляв завой и поехме на север по Шесто авеню. Минахме под магистралата и стоповете на тойотата светнаха за кратко, когато Аса зави в Шейсет и втора улица.
На това място в Бруклин метрото излиза изпод земята за глътка въздух. Тук се събират линии „R“ и „N“, които тръгват от Манхатън. „R“ продължава на юг към върха на Бруклин, който е увенчан с Форт Хамилтън. При Петдесет и девета улица линия „N“ завива на изток, излиза от тунела в канал, който бавно се издига, така че в един момент метрото става надземна железница и продължава по този начин до Кони Айлънд. Районът, където влаковете излизат от тунела, е предпочитан от китайците и тук вече има разрастваща се китайска общност. Новите емигранти получават много прости указания как да намерят първата спирка на „N“ след изпълзяване от мрака: слизайте при синьото небе. За местните китайци спирката при Осмо авеню на линия „N“ е известна като станция „Синьо небе“.