— Разбира се — отговори Мики. — Ще хвана за гушата твоя човек Ямашита и ще стискам, докато не пропее.
— Какво?!
Мики отпи мощна глътка. Чух го да поема дълбоко въздух, когато приближаваше чашата до устните си. Изгледа ме, примижавайки, и преглътна уискито.
— Казвах ти, че на японците работата не им е чиста.
Той обича да говори такива неща, за да ме провокира.
— Разполагаш ли с някакво доказателство? — осведомих се аз. — Имам предвид нещо конкретно и по-различно от интуиция?
— Интуицията ми досега не ме е лъгала, брат ми.
— Виж, Мик… Това, че просто нямаш идея какво става, не означава, че Ямашита или някой от другите сенсеи са забъркани.
— Не означава ли?
— Не.
— Ами тогава ще ми обясниш ли как се връзват нещата? — Той наля още уиски в чашата си. Светлината на лампата идваше през зеленото стъкло на бутилката „Джеймисън“ като от дъното на океана. — Имаме две сериозни убийства, едното в Ел Ей, другото във Финикс. Начинът на действие е един и същ и е пряко свързан с източните бойни изкуства. На стените на двете местопрестъпления са оставени загадъчни послания. И не на какъв да е език, а на японски. Посланията също са свързани с бойните изкуства. А снощи с убиеца се среща… кой? Твоят учител! — и той гневно ме изгледа.
— Какво искаш да кажеш? Бележката беше получена от Аса.
На това Мики отговори с иронична усмивка:
— Ти май наистина си голям наивник. Учителят ти трябваше да участва в демонстрацията. Бележката е била за него. А Аса я е взел по погрешка.
Помислих малко.
— Окей, ти нареждаш нещата доста изкусно, признавам. От твоите уста започва да звучи дори правдоподобно. Виж… знаем и без много да умуваме, че онзи, който го прави, има някаква идея фикс във връзка с бойните изкуства. Тази история с прозвището Ронин, кражбата на старинния бокен. Не допускаш ли, че Ямашита се е озовал на мерника просто защото е виден сенсей?
— На теб май не ти излиза от главата онази хипотеза с избиването на големите имена в бойните изкуства, Конър. Само че тя е доста елементарна.
— Не е по-елементарна от напъните ти да прикачиш на Ямашита нещо, за което той няма никаква вина.
— А ти сигурен ли си в това, Конър? — погледна ме в упор Мики.
Замислих се за Ямашита. Нежеланието му да говори и усещането, което създаваше у околните, че всеки път, когато го погледнеш, сякаш се налага да пробиеш броня. Непредсказуемият му характер. Способността му да всели в теб респект и страх, най-често едновременно. Кимнах.
— Щях да усетя, Мик. Не може да скрие нещо такова от мен. Прекалено голямо е.
— Всички лъжат, Конър. Дори твоят учител.
— Когото ти изобщо не познаваш.
— Брат ми, брат ми — промърмори Мик и отпи отново, — не се заблуждавай. Вярвам, че е изключително специален… — Презрението в гласа му беше осезаемо.
— Да ти го начукам, Мик.
— И аз на теб, Конър. — Това беше върхът в дебата между двама братя.
Чаках. Но получавах само намусено мълчание. Тишината се нарушаваше единствено от потракването на кубчетата лед в чашата му, когато отпиваше.
— А… по дяволите, просто не виждам как всичко това може с нещо да ни помогне — предадох се накрая. — Разполагаш ли с нещо друго?
— Не още.
— Някакви нови следи?
— Ей… толкова ли не схващаш, че още работя по тези неща — сряза ме той.
— Ти не работиш над нищо друго, освен над махмурлука си. — Мики сметна, че е под достойнството му да реагира на този коментар. — Ще го оставиш ли да ти се изплъзне? След онова, което направи на Арт? — осведомих се аз.
— Никой няма да се изплъзне — изрече, натъртвайки на всяка сричка брат ми. Прозвуча като зла прокоба.
— Тогава какво ще правим?
Той направи неопределен жест с чашата си.
— Има някои неща, върху които трябва да поработя. — След тези думи Мики се смъкна в стола си, сякаш му бяха изпуснали въздуха, и измърмори нещо неясно.
— Какво? — Мики се наведе напред и отново измърмори нещо под нос. — Не те разбирам — настоях. — Какво каза?
— Нищо — отвърна брат ми.
Затруднявах се да определя на какво бях най-ядосан: на обвиненията му срещу Ямашита, на факта, че трябваше да го защитавам, или на разяждащите ме съмнения, които таях. Нещо в мен поддаде. Изправих се, наведох се над него и го сграбчих за реверите.