— Не му обръщай внимание — обади се Ди. — Прави се на дете.
След известно клатене по стълбите двамата качиха тежък кашон. В него се съдържаха работните копия на Мики от документите по случая „Ронин“. Строго погледнато, той нямаше право да ги изнася, понеже това бе нарушение на разпоредбите на участъка. Но както повечето полицаи, Мики вярваше, че целта оправдава средствата.
Накрая брат ми седна запъхтян в едно от креслата. Ди сложи шесторка кока-кола директно пред него. Мики извади една от кутиите и опря студения й алуминиев корпус на челото си. После я отвори.
— Трябва двамата с теб да прегледаме тези материали, Конър. И да обсъдим някои неща. — Каза го многозначително, сякаш имаше някакво важно послание за мен, само че аз не го разбрах. Ди ми помогна да извадя папките. Мики седеше в креслото и пиеше кока-кола. Тенът му беше зеленикав. — Окей — започна той и предпазливо пое дълбоко дъх, — ето с какво разполагаме. Показанията на Аса потвърждават, че човекът е на средна възраст и азиатец.
— Говорил ли си с него пак?
— Не още. В отпуск съм, нали разбираш? — За момент ми се стори, че иска да обясни по-подробно, но вместо това той се отплесна по друга допирателна. — Не знам какво можеше да се случи миналата вечер, но начинът на действие изглеждаше подобен. Трябва да приема, че става дума за нашия човек.
— Така е — кимнах аз.
— ДНК пробите от другите убийства съвпадат.
— Доколкото си спомням, в „Домът на самурая“ не сте успели да снемете отпечатъци, нали така?
Той се облегна със затворени очи.
— Не — думата му отне определено усилие.
— А какво стана с… — поколебах се — … пистолета? — Имах предвид пистолета на Арт, естествено, но някак не можех да си наложа да изрека името му.
Мики отвори очи и ме погледна.
— По него има частични отпечатъци. Продължават да работят върху тях. До момента резултатът е нулев. Ако се наложи да се обърнем към Интерпол, аз специално не бих чакал със затаен дъх.
Споменаването на Арт ми припомни един негов съвет: когато стигнеш до стена, опитай друга посока.
Седнах точно срещу брат си.
— Спомняш ли си какво каза веднъж Арт, брат ми, че спъвало убийците? Повторението.
Той кимна:
— Да. И предсказуемостта.
— Да видим тогава с какво разполагаме тук — тихо предложих, понеже забелязах, че се мръщи на гласа ми. — Къде е схемата?
Той направи усилие да се стегне. Копията на документите бяха разпръснати върху масичката за кафе като костите на изгнил скелет. Мики започна внимателно да ги размества. Ди мълчаливо му предложи току-що отворена кока-кола. После се дръпна извън полезрението му и мълчаливо и изразително сложи ръка върху устните си, призовавайки ме да мълча.
Първоначално брат ми се движеше бавно. Той започна да вади листа от папките и да ги групира в ясна само нему схема, спирайки често, за да отпие от кутията кока-кола. Малко по малко темпото се покачи. Документите не само се сортираха, но биваха преглеждани и сравнявани с други. Налетите му с кръв очи скачаха от лист на лист. После той се облегна, покри лице с ръцете си и го разтърка, сякаш кожата му беше гумена.
След известно време Мики вдигна документите по случая.
— Винаги е едно и също. Този човек се занимава с бойни изкуства. Колкото и да гледам материалите, това е единственото, което свързва жертвите. И те са убити в бой.
— Което се потвърждава и от Аса — обадих се. — Другите жертви са били по някакъв начин издебнати или подмамени в своеобразен двубой. И — подчертах, — поне доколкото ни е известно, жертвите не са били свързани по никакъв начин с убиеца.
— Доколкото ни е известно — повтори думите ми Мики.
— Нито има такава връзка с Ямашита — завърших аз.
Брат ми изкриви лице:
— Глупости. Кога ще започнеш да разсъждаваш безпристрастно за тези неща, брат ми?
— Окей, окей — намеси се Ди, за да ни успокои. — Поне сме съгласни, че връзката е Япония. — И двамата я погледнахме. — Е… това поне е очевидно. Повечето от тези, които е убил или се е опитал да убие, са японци.
— Изключението е Райли — ненужно напомних аз.
— Райли е изключение и с това, че неговото убийство е свързано с единствената кражба — недоволно допълни Мики. Ясно ми беше, че не иска да изоставя темата за Ямашита.
— Значи общото е, че те всички имат отношение към японските бойни изкуства — продължи Ди. — И нашият човек… не знам… може би ги издирва. Сякаш търси нещо.