— И следата води насам — прошепна Мики. — Оставените послания се недвусмислени. Трябва да има някаква друга връзка между жертвите. Ронин просто търси следващата си жертва тук. Значи има нещо, което ни убягва. Нещо, право под носовете ни.
— Хайде стига пак за това — промърморих, усещайки накъде бие.
— Безсмислено е да се правим, че не го виждаме — с нарастващо убеждение каза брат ми. — Ти можеш да се правиш на сляп, колкото си искаш, но има нещо, което твоите приятели, сенсеите, не ни казват.
Въздъхнах дълбоко и си наложих да запазя спокойствие. Помнех отлично спора ни от миналата вечер — не бяхме стигнали много далеч.
— Добре, изложи ми отново аргументите си.
Той сви рамене:
— Ами то просто е очевидно. Ронин преследва някого в Ню Йорк. И този някой е свързан с жертвите в Ел Ей и Финикс. Да видим още веднъж как стоят нещата. — Гласът му постепенно бе укрепвал и думите бяха започнали да стават по-ясни с ускоряващия се ход на мислите му.
— Всички жертви са специалисти по бойни изкуства — помогна му Ди. Тя разглеждаше стар брой на „Нешънъл Джиографик“.
— Има голяма вероятност онзи, когото той търси, да се занимава със същото — продължи брат ми, гледайки ме в упор.
— Така е — кимнах аз. — С какви други връзки разполагаме?
— И Икаги, и Кубата са били изключителни професионалисти в своята област — отговори ми той. — Били са толкова добри, че са работили за императора.
— Били са доста известни. За широката общественост — контрирах аз. — Това също би могло да обясни техния избор.
— Така е — съгласи се с горчивина брат ми. — Но погледни на нещата от малко по-различен ъгъл. Да предположим, че имаме работа с японец, който пътува сам и който издирва някого. Спира в различни градове. При първите две жертви не е загубил много време: убива Икаги в Ел Ей и само след няколко дни се появява във Финикс, за да убие Кубата. След това влиза в „Домът на самурая“, отмъква някакъв скапан меч и пречуква Райли. Но този път се задържа тук. Защо?
Обмислих възможностите:
— Защото не му е трябвал Райли.
— Може Райли да е бил част от посланието — тихо се намеси Ди, — а може би просто се е оказал на пътя му. Но защо е откраднал меча?
— Кражбата доста разгневи местните сенсеи — напомни Мики. — Може това да е била целта й. — Той отново се облегна и отпи от колата си, зареял поглед в далечината. — Да погледнем на ситуацията от гледната точка на ловец. Сещате ли се, като в Индия, когато ловят тигри. Не са сигурни къде точно е тигърът, така че изпращат хора в джунглата, които вдигат силен шум… — той ме погледна за помощ.
— Хайка — поясних аз.
— Точно така. И те правят каквото е нужно, за да го изкарат на открито.
— Да не искаш да кажеш, че убийството на Райли е имало за цел да накара някого да реагира? Я остави… — махнах с ръка.
— Да, точно това искам да кажа — с мрачна убеденост продължи той. — Кражбата нямаше да разбуни духовете… голяма работа, някакъв си боклучав дървен меч. Но свържи я с убийство и ето на — заглавия на първа страница във всички вестници — изражението върху лицето на Мики издаваше, че нищо не е в състояние да го разубеди. — Аз не мисля, че убийството на Райли не е било планирано — продължи той. — Напротив, замислено е и е изпълнено по начин, целящ да постигне максимален ефект. Точно както е с първите две. И те не са инциденти. Дори последният път — този в метрото, — и той не е плод на случайността — той не ме изпускаше от поглед, — с тази разлика, че бележката не е попаднала в ръцете на желания сенсей.
— Има алтернативни обяснения — възразих аз. — Не може да няма.
— Глупости — изръмжа Мики.
— Не мога да повярвам, че Ямашита може да има нещо общо с всичко това.
— Глу-пос-ти! — Забелязвах ясни признаци, че брат ми започва да губи търпение. Само махмурлукът му забавяше експлозията.
Ди издаде звук, разкриващ, че й ставаме смешни:
— Вижте… — обади се тя, — колко още ще повтаряте едно и също? — Свихме рамене. — Конър, разбирам, че не искаш да го чуеш, но защо все пак не обмислиш нещата? — предложи Ди. Отворих уста, за да кажа нещо, но тя ми се усмихна и не ми даде възможност да я прекъсна: — Не, не, не! Сега е мой ред. Да подложим на проверка твоята идея, че учителят ти няма нищо общо. — Кимнах енергично. — Добре — продължи тя, — но ние вече се съгласихме, че убиецът търси някого, нали така? На първото местопрестъпление, в Ел Ей, е имало следи от търсене. Както и във Финикс, нали?