Мики погледна в докладите.
— Да — потвърди той.
— Така-а… — отново подхвана Ди. — Убиецът търси някого. Не знае къде се намира. Първите две жертви не са били случайно избрани. Те са дали на Ронин някаква идея как да продължи. Отвели са го в Ню Йорк. Но само толкова, той отново не е знаел къде точно да търси. Така че може да е дошъл тук, за да получи още информация. С източник този…
— Райли — помогнах й аз.
— Да, Райли. Доколкото разбирам, той не е бил неизвестен във вашите среди. — Кимнах утвърдително. — Може да се очаква, че е знаел това-онова. Познавал е разни хора! — отново кимнах. — Ами ето, това е: онзи, когото убиецът издирва, е като другите жертви. Специалист по бойни изкуства. Някой наистина много добър, но не и лесен за откриване. Човек, за когото убиецът е искал да научи повече от Райли. — Започвах да изпитвам странно чувство на притеснение. Ди нямаше представа какъв ефект имат думите й върху мен. Тя ми показа корицата на географското списание: — Тук има статия за императорския дворец в Токио. Казахте, че имало връзка между двамата убити японци и японския император, нали така? — Кимнах безпомощно. Ди продължаваше да гледа в списанието: — Обърнал ли си внимание на тази снимка? — Беше снимка на императорски гвардейци по време на тренировка по кендо. Не можеше да има грешка, понеже те тренират в снежнобели екипи. Потвърдих, че я бях разглеждал. — Това е… — заключи тя, — проверете тази възможност. За бога — погледна ме, отворила уста и очи в престорено глупава физиономия, — познаваш ли някой сред японските професионалисти в Ню Йорк, който е наистина добър? Труден за откриване? — Тя помаха списанието под носа ми: — И се облича като тези момчета?
Запазих мълчание, понеже не исках да изговарям името.
Брат ми разтри слепоочията си с пръсти и ме погледна. После мушна пръст в един документ от тези на масата пред него. Там бяха бележките на Шедел:
— Първо, Огледалния човек в Ел Ей — прошепна той.
— А?… — не разбра Ди.
— Първата жертва, Икаги. Неговият артистичен псевдоним в калиграфията е бил Чистача на огледала — изморено обясних аз.
— После Бижуто от Финикс — продължи Мики с малко повече енергия.
— Псевдонимът му е бил Перлата на Будокан — поясних на Ди, без да чакам подкана.
— Кой тогава е следващият? — риторично попита Мики. — Огледалото, Перлата?… — и той остави въпроса да увисне във въздуха.
И изведнъж отговорът ме осени. С всичка сила.
— Меча — прошепнах аз.
Той ме погледна и за пръв път видях в очите му някакво подобие на светлина.
— Трябва ли това да означава нещо, Конър?
— Това е императорската връзка — бавно изрекох аз с нарастващо объркване. Все още се борех със самата мисъл: — Емблемите на императорската власт са трите предмета, дадени на първия император от боговете: огледало, перла и… меч.
— Ето, това е убягващата връзка — въздъхна с облекчение Мики. — Двете жертви извън Ню Йорк са били свързани с японския император. Значи… първо огледалото, после перлата, и след това — мечът.
— Но Райли няма нищо общо с всичко това — слабо възразих аз.
— Забрави Райли — сряза ме Мики. — Той е само прах в очите.
Но Ди не беше доволна. Тя ме посочи с пръст:
— Не-е… Да помислим за него. Защо е важен? Какво е охранявал? Кое е било откраднато? Кое е ядосало местните японци толкова много?
— Мечът — прошепнах аз. После лицето ми просветна: — Аса е доста известен майстор по кендо. — Погледнах Ди: — А може би Ронин е търсил него?
— Забрави, хлапе — изразително поклати глава Мики. — Знаем, че Ронин не е очаквал в метрото да се появи именно Аса. Търсел, е друг човек.
— Кого е очаквал? Кой подхожда? — простичко попита Ди.
— Планираната жертва трябва да има връзка със замисъла — отговорих аз. Бях на крака и безцелно се разхождах. Ди и Мики мълчаха и ме наблюдаваха, докато аз събирах в мислите си парчетата от мозайката. Опитвах се да го избегна, но то бе по-силно от мен. — Ямашита — въздъхнах аз накрая и с облекчение седнах обратно на стола си. — Той подписва своята калиграфия с Кенджин — Човека на меча. — Чувствах се, сякаш ме бяха ударили. Нещо в мен продължаваше да се съпротивлява на току-що осъзнатото. Преместих поглед от Мики към Ди и обратно. — Трябва да има друго обяснение… — опитах се да започна отначало. Мики беззвучно изговори „глупости“, но Ди го сръчка. — Той не би крил нещо подобно от мен… Знаеше, че работя с полицията… — започнах уверено, но нямаше какво друго да добавя.