Двамата мъже ме наблюдаваха внимателно за реакцията ми. Но аз бях научил урока си добре. Не казах нищо и чаках.
— Мори-сан е член на Кунайчо — наруши мълчанието Ямашита.
Сигурно съм ги разочаровал безкрайно с това, че не паднах в несвяст. Но в момента ме вълнуваха по-важни неща. Искаше ми се по-бързо да стигнем до същността. Само че японците говорят уклончиво и трябва да приемеш идеята, че обясненията ще изплуват доста по-бавно, отколкото си се надявал това да стане.
— Какво знаете за Кунайчо, господин Бърк? — поинтересува се Мори. Гласът му бе напрегнат, фразите прецизни.
— Това е отдел към кабинета на министър-председателя — отговорих и всички седнахме. Сложната структура на съвременната японска бюрократична машина бе встрани от личните ми интереси.
— Да. Агенцията на императорското домакинство е в този отдел — обясни той. — Имате ли някаква представа какви са задълженията ни? — Въпросът бе риторичен, така че не ме изчака да му отговоря. Направи го сам: — Домът Ямато има дълго родословие, стигащо до самото начало на японската нация. Императорското семейство е символ, то олицетворява моята страна.
— Кокутай — подхвърлих.
Мори ми хвърли бърз поглед. Думата кокутай, духовната същност на нацията, за много хора съдържа неприятен контекст, поради широката й употреба от японското правителство по време на войната. Никой вече не я употребява току-тъй. Но старите сенсеи я използват и аз ги бях чувал да го правят с благоговение.
— Статутът на императорското семейство след 1945 година малко спадна — продължи Мори с тон, изразяващ мнението му, че това е неприятен факт, в причините за който е най-добре да не се задълбочаваме. — В политически смисъл това е може би приемливо. Но почитта към императора продължава да е съществен елемент на японската култура. И следователно неговата особа и членовете на неговото семейство трябва да бъдат охранявани.
— Тук, предполагам, се намесвате вие?
— Хай. Кунайчо е агенцията, натоварена да се грижи за нуждите на императора. Това включва поддръжката и охраната на императорския дворец в Токио, секретарски задължения, отнасящи се до програмата на императора, организиране на пътуванията, дейности, имащи отношение към връзките с обществеността, и така нататък.
— Мори-сан — тихо го прекъснах и той обърна главата си към мен, — не ми се вярва да сте пътнически агент, нито секретар за връзки с обществеността. Подобни хора не пътуват с въоръжена охрана.
— А… Ясно. Говорите, разбира се, за младежа долу — на лицето му изпълзя нещо подобно на иронична усмивка. — Той не е част от Кунайчо. О, не, аз съм тук — къса пауза, за да си оближе устните — неофициално. Предвид събитията прецених, че присъствието му ще бъде уместно.
— Наемен охранител? — не разбрах аз. — От какво се страхувате?
— В допълнение към… рутинните задачи — продължи той, подчертано игнорирайки въпроса ми — Кунайчо има и по-особени задължения. Ние се отнасяме крайно сериозно към заплахите срещу императорската особа. В съвременния свят, господин Бърк, да си публична фигура, е свързано с определени потенциални опасности.
Позволих му засега да отклони въпроса ми.
— Славата — кимнах мъдро — има своята цена.
Мори не изглеждаше впечатлен от прозрението ми.
— Сигурен съм, че в очите на западняка императорът изглежда архаична, стояща далеч от хората личност. Останка от други времена. Но самият факт, че тази институция е просъществувала вече над три хиляди години, го прави потенциален обект на атака от страна на недоволните по един или друг повод. — Звучеше малко скучно, но реалността, предполагам беше отрезвяваща. — Япония се радва на ниска престъпност, но човешката предразположеност към странно поведение е глобално явление. Японците са изискана нация, в която сложното сгъване на хартия и мирисането на парфюм са доведени до форма на изкуство. От друга страна, Япония е най-големият производител в света на порнографски комикси. Люлка е на терористичната организация „Фракция на Червената армия“. Както и на религиозен култ, използвал зарин в токийското метро. С други думи, освен работата ни във връзка с публичните церемониални изяви на императора, ние отговаряме и за неговата сигурност. Това включва неща като подбирането на телохранители и някои по-деликатни задачи. — Той спря да говори и се загледа в далечината. Единственото, което можеше да види, беше стената. Някъде зад тухлите, се намираше морето. Мори идваше от островна държава. Вероятно беше подушил солта във въздуха и това бе отклонило мислите му към дома. — Зная, че не можете да си представите колко сложна е мисията по охраната на императора, господин Бърк. В Кунайчо аз ръководя звеното, известно като Коное-тай. — Ритъмът на думите му се бе нарушил, сякаш проверяваше още веднъж какво може да ми разкрие. Изглежда взе решение, защото, когато заговори отново, думите потекоха бързо: — За овладяване и неутрализиране на заплахите срещу императорската сигурност ние използваме специална тактика. — Звучеше сякаш тази част я бе наизустил. Сигурно в Япония често му се налагаше да обяснява естеството на мисията или както и да го наричаха там.