— Обучаваните от Коное-тай се подлагат на жестоки тренировки за овладяване техниките на невъоръжената борба. Всеки от тях трябва да притежава поне пети дан. И това е само началото. Имаме честта да се обръщаме за помощ при обучението към най-добрите японски майстори по бойни изкуства. Трябва да подчертая, че тренировките продължават цял живот. — В главата ми се въртеше вихрушка от въпроси. Темата беше изключително деликатна. Издаваше го поведението на двамата мъже. Не исках да ги плаша с гайджинската си прямота, но в съзнанието ми звъняха предупредителни звънчета. Изключителни майстори на бойните изкуства. Връзка с императорския дом. И диря от трупове из страната. Погледнах още веднъж двете затворени лица пред мен и почувствах, че трябва да говоря:
— Сенсей — предпазливо започнах като човек, стъпил върху тънък лед или може би опитващ едва заздравяла рана, — има ли връзка между Томита и Кунайчо?
Преместих погледа си от едното лице върху другото. В тишината на стаята се чуваше далечният шум на трафика. Някъде по-наблизо се затръшна врата на кола. Под нас човекът с пистолета чакаше с нямата напрегнатост на дебнещ хищник.
Мори ме разглеждаше, без да проговаря. Въздухът трептеше от напрежение като вибриращ кристал. Двамата размениха погледи. Мори изглеждаше ядосан, че се налага да разкрива тайни. Ямашита беше примирен.
— Какво общо има това с убийствата? — попитах. — Защо той е тук?
— Отговорът е много прост — проговори накрая Ямашита: — Томита търси мен.
И след това дълго мълча.
Историята, която в крайна сметка Ямашита разказа, се разгръщаше в хипнотична последователност и извикваше в главата ми поразително живи образи. Събитията започваха в миналото му и водеха с неумолима неотклонност в настоящето.
Първата ни представа за императорския дворец в Токио е, че това е място, където царят спокойствие и контрол. Отделен е от гълчавата на съвременно Токио със стени и ровове с вода и прецизните линии в най-добрите традиции на японската архитектура още от вратите подсказват, че това е мистичната граница, отвъд която се намира един друг свят. Само че подобно на акуратно поддържаните градини, осеяли цялата територия на заграждението, това спокойствие е резултат от налагането на една почти жестока дисциплина.
Същото се отнася и до мъжете от Коное-тай, които служат на императора. Традицията на императорската охрана води далеч в миналото към самото начало на дома Ямато. Макар да са млади хора, съвременните служители на Коное-тай се подчиняват на едно съвсем друго време в Япония. Те приемат задълженията си изключително сериозно. Много по-сериозно, отколкото повечето японци се отнасят към своите, което вече само по себе си означава много. И в преследване на максимална ефективност те формират себе си в жестоки тренировки по бойни изкуства.
Ямашита произхожда от семейство, което от поколения наред било свързано с Кунайчо. Феномен на бойните умения, той още на младини бил нает да обучава специализирания корпус от телохранители към Коное-тай под ръководството на Мори. И точно там двамата се срещнали с Томита.
Те говореха за него уклончиво, сякаш ставаше дума за посрамил себе си член на семейството и по този начин индиректно опозорил и тях. Беше малко странно, че нито Ямашита, нито Мори можаха да се насилят да споменат името му. Но бе повече от ясно, че много бяха мислили за него и случилото се.
Ямашита го описа сякаш ставаше дума за нещо най-обикновено. Той просто разказа фактите от живота на Томита по същия начин, по който човек обяснява нещо по географска карта: обръщайки внимание само на онова, което имаше някаква връзка с нещо следващо.