Томита бил избран лично от учителя ми. Ямашита посещавал училищните състезания на регионално и национално ниво, търсейки евентуални попълнения за отряда на Мори. Сам той бил реномиран майстор на меча и проявявал едновременно личен и професионален интерес към качествата на младите шампиони, които наблюдавал по турнирите. Тъмните му очи внимателно проследявали безбройните младежи, които се хвърляли един срещу друг по татамитата за джудо или се сблъсквали с яростта на питбули в ризници за кендо. За нивото на турнирите, които той посещавал, качествата им впечатлявали. Но той търсел нещо повече, нещо, което било трудно да се формулира и почти невъзможно да се идентифицира.
Ямашита забелязал, че младият Томита притежавал потенциала на велик майстор. Било много необичайно човек с неговия сан да отправи лична покана от подобно естество. Но той не се поколебал. При японците висшите началници се намесвали едва на късните фази на преговорите, за да се избегне възможността за персонална обида. Но и без да го заявява в пряка форма, Ямашита дал да се разбере, че влага личен интерес в одобряването на кандидата.
Макар да обясняваше развоя на събития, случили се преди двайсет години, с други думи, неща, за които бе имал предостатъчно време да помисли, той продължаваше да се затруднява да обясни смислено какво точно бе търсил сред бугейша, майсторите по бойни изкуства, които бе наблюдавал.
— Процесът на обучение за Коное-тай е уникален, Бърк — подчерта той. Можех да си представя. Сред преподавателите има група, която се грижи да измисля тренировъчни изпитания. Някои издържат, други — не. По подобен начин се обучава елитът в специалните части по цял свят: избираш най-умните и най-добрите и ги смазваш от тренировки в името на една или друга кауза. Макар и деликатни като нация, японците правеха същото. — В древността са нагрявали над огъня кости, докато започнат да се пукат. Начинът, по който парчетата падали, се използвал за предсказване на бъдещето. Ние правим същото с хората. Спазването на истинска дисциплина в бойните изкуства е процес на… — Ямашита се замисли за подходящия превод на термина — каляване на душата.
В продължение на години бях чувал японската фраза сейшин танрен. За Ямашита това не беше теория или философска абстракция — беше основа на целия тренировъчен процес.
— Опитах се да те подложа на същото — обясни ми той.
Кимнах, че съм разбрал.
Намеси се Мори:
— Коное-тай трябва да бъдат съвършени, господин Бърк. Те трябва да бъдат безукорни във всичко. Гладки като водата. Твърди като камък. Предизвикателството и отговорността са такива, че накрая остават само хората без недостатъци.
— И Томита е притежавал всичко онова, което сте търсели? — недоверчиво попитах аз.
Двамата се спогледаха, сякаш споделяха вина.
— Аз поемам отговорността за избора — изрече Ямашита с пауза между думите и беше ясно, че това продължава да му причинява болка. После свали поглед и направи едва доловим поклон в моя посока.
Замислих се за онова, което подобно заявление причиняваше на човек с неговата гордост. Макар и след всичко случило се, беше ми неловко да виждам учителя си в такава светлина. Погледнах въпросително към Мори.
— Ямашита-сенсей няма за какво да се извинява, господин Бърк — каза той. — Неговата оценка на потенциала на Томита бе абсолютно точна.
— Той нямаше дефекти — продължи моят сенсей. — Неговите ваза, техниките му, бяха… — намирането на точната дума го затрудняваше: — … красиви.
— Беше прекрасен кандидат — съгласи се Мори, но аз разбирах, че иска по някакъв начин да го успокои.
Разбирах отлично, че за един млад и надарен майстор на бойните изкуства в Япония възможността да продължи да се усъвършенства на уникалното ниво, което Коное-тай осигурява на възпитаниците си, да не говорим за престижа да си служител на Агенцията на императорското домакинство, са неща, на които е невъзможно да устоиш. Което си бе напълно нормално.
Но аз мислех, че за Томита бе имало и други, малко по-завоалирани съображения. Ямашита не бе споменал за тях, но Томита несъмнено се бе чувствал силно поласкан от вниманието на човек с неговия сан. Седях и слушах, представяйки си какво бе чувствал Томита.