Със сигурност бе чувствал нещо подобно на завръщане у дома.
Двамата мъже замълчаха за момент. Зададох въпроса си. Той се материализира в неподвижния въздух в стаята и увисна в него.
— Какво се случи?
Беше ред на Мори да изглежда леко виновен.
— Обучението се разви добре — каза той.
Но аз имах усещането, че има нещо повече, нещо много повече.
— Той получи ли назначение в Коное-тай? В двореца?
Ямашита се усмихна.
— Не. Потенциалните служители се обучават на друго място…
— Императорът със сигурност би бил обезпокоен от тренировъчния процес, който няма как да не наруши хармонията на двореца — обясни Мори. Не можех да си представя как успява да задържи лицето си сериозно. Той изглежда бе изключително сериозен мъж.
— Обучението продължава дълго — продължи Ямашита. — Провежда се далеч на север — и ме погледна многозначително.
За японците Север е еквивалентът на нашия Див Запад. Там отиват хората, които обичат усамотението и големите открити пространства. Както и живота близо до природата.
— Където всичко е просто и непринудено — казах аз, за да стане ясно, че съм разбрал.
Мори кимна:
— Тренировъчният лагер е доста изолиран. Това гарантира повече внимание от страна на обучаващите се. По-малко са разсейващите фактори.
— Голяма част от тренировките се провеждат на открито, Бърк — поясни Ямашита. — Сред природата.
— И какво се случи? — започваше да ми омръзва да бъда търпелив.
Двамата отново тайно се спогледаха. Мори прочисти гърло.
— Заради нашия ентусиазъм прибързахме с Томита и на някои неща не бе обърнато своевременно нужното внимание. — Не казах нищо и той продължи: — Приемането в Коное-тай става възможно единствено при изпълнението на ред условия — уточни той. — Младежът беше повече от подходящ по отношение на физическите си качества. Беше образован. Общо взето измина почти цяла година, докато… бъдат открити някои нередности.
Ямашита реши, че е време да се намеси, за да помогне на Мори в носенето на тежкото бреме:
— Императорът е личност, която има огромно значение в политическо и религиозно отношение, професоре. И следователно трябва да бъде охраняван от заплахи, идващи от различни посоки…
— Не схващам — признах си аз.
— Императорът, като пряк потомък на богинята на слънцето, трябва да бъде охраняван от ритуални заплахи и от истински такива. Знаеш за какво говоря, сигурен съм в това — каза Ямашита. Кимнах. Религиозните вярвания в шинтоизма изискват ритуална чистота заради ужаса от евентуално духовно замърсяване. — Императорът трябва да бъде пазен от всякакъв източник на възможно замърсяване — завърши Ямашита.
Мори подхвана нишката на прекъснатото обяснение:
— Трябва да разберете, господин Бърк, че ние, японците, отдаваме голямо значение на уникалността си като народ. И държим на нашата чистота. Опитваме се да направим така, че охраната на императора да отразява тази наша загриженост.
— Той беше прекрасен кандидат… продължавам да съм убеден в това и сега — не се сдържа Ямашита. — Но когато се разбра, че е продукт на смесен брак…
— Баща му беше наполовина хаваец, наполовина японец. Американец, женен за японка — поясни Мори.
Погледна ме сякаш бе извадил силен коз. Опитах се да не покажа емоциите си. Знаех, че японците са върховни шовинисти, вярващи в чистотата на своя народ. За американец от моето поколение това звучеше абсурдно. Но двамата пред мен бяха напълно сериозни. Всъщност всички в тази стая знаехме от личен опит какво изпитват японците към чужденците. Гайджин са опасни в много отношения.
Ямашита продължи:
— Много от другите сенсеи смятаха, че това е неприемливо. Не може член на Коное-тай да бъде човек, който не е чист японец. — Той замълча, изгледа продължително Мори, после премести погледа си върху мен. — Не бях съгласен с такова решение, но бях задължен да го подкрепя. — Кимнах неохотно, че разбирам. За японците нуждата от консенсус, вярата в груповата солидарност са много важни. Дори такъв като Ямашита не можеше да се противопостави. Моят сенсей преглътна тежко и аз отново изживях един от онези много редки моменти да доловя някаква силна емоция в него. — Бях избран да съобщя решението на Томита. — Чертите на лицето му се втвърдиха, когато го каза. Предполагам, това бе изражението, с което бе отишъл да каже на Томита, че е изхвърлен от групата. — Случи се по време на едно от занятията на открито. Обучаващите се прекарват толкова много сред природата, че по техни думи престават да се чувстват хора. Наричат се якен. Знаеш ли тази дума? — Поклатих глава, защото я чувах за пръв път. Той късо се усмихна на някаква мисъл: — Означава диво куче. Няма значение. Той беше истински воин. Поклони се в знак, че приема решението, и веднага напусна. Но докато се отдалечаваше от мен… обърна се веднъж да ме погледне. Още не мога да забравя омразата в очите му, макар и след толкова много време.