— Струва ми се, че държите нещата под контрол, Мики. За какво съм ви аз?
Той ме изгледа с присвити очи:
— Имам въпроси. — Облегна се на стола си и потърси къде са му цигарите. Станиолът в кутията изшумоля. Той я погледна с въжделение, после хвърли поглед на надписа „Пушенето забранено“, поставен от Арт на стената в пространството между работните места на двамата. Под надписа се мъдреше написана на ръка бележка: „Това се отнася до теб!!!“ Мики въздъхна и се наклони напред: — Аса казва, че Томита е използвал меч онази нощ в метрото.
— Катана — уточних аз.
— Окей, каквото и да е — кимна той. — При другите две убийства не е било използвано подобно оръжие. — Кимнах. — За мен това означава, че Томита вероятно е получил оръжието след убийството на Кубата. Предполагам, тези неща не се намират в магазина за домашни потреби на ъгъла.
— Има места в Ню Йорк, откъдето могат да се купят — отговорих. — Ако е бил истински катана. А трябва да вярваме, че е истински, съдейки по описанието на Аса и естеството на раната… — запънах се при мисълта за Арт.
Брат ми ме погледна окуражително:
— Да, знам, знам. Та колко такива места, казваш, имало тук?
— Ами разни имитации на самурайски мечове могат да се намерят из целия град. Но аз не мисля, че Томита би използвал такъв. Не и за толкова важно нещо като задачата, която си е поставил. Има вероятно два-трима души, от които може да се купи…
Той ми хвърли бележник:
— Имена. Адреси. Ще ги посетя.
— Не е толкова лесно, Мик. Повечето мечове от този род се изработват по поръчка. Това означава предварителна заявка, която отива в Япония. Ти можеш да провериш, разбира се, но се съмнявам, че Томита е могъл да намери подобен меч за малкото време, с което е разполагал. — Забелязах върху купчината документи на бюрото му каталога от изложбата в „Домът на самурая“. Така и не бях намерил време да я разгледам. Случилото се тогава ми изглеждаше толкова далеч в миналото, все едно не бе реално. Взех го. Брошурата бе лъскава и в нея намерих част от текста, който бях написал по поръчка на Боби Кей. — Става дума за оръжия като тези тук, Мик — казах и размахах каталога под носа му.
— Окей, но откъде се е сдобил с такъв? — настоя Мики.
Замислих се и за да спечеля малко време, докато намеря отговор, запрелиствах страниците. В един момент нещо привлече вниманието ми. Близо минута не можех да съобразя какво ме тревожеше. После всичко ми се изясни.
Брат ми не бе скривал нетърпението си, но усетил по поведението ми, че нещо става, беше застинал на мястото си.
— Какво? — попита ме той.
— Това е много странно — отговорих. — Имах възможност да прегледам фотосите на някои от изложбените експонати, докато работех над текста за Боби. И помня ето този меч — посочих му го. — Но снимката на меча в каталога е различна.
Мики завъртя каталога към себе си и разгледа илюстрацията с интерес.
— По какъв начин е различна?
Посочих му разликите:
— На оригиналите този катана имаше теншо-цукури дръжка. В каталога тя е хиго-цукури.
Мики пое дълбоко въздух, за да се успокои.
— Конър, ще бъдеш ли така добър да ми говориш на английски?
— Дръжките имат различна форма, Мик — обясних му. — Този меч би следвало да е на четиристотин години. По онова време са ги използвали по предназначение. Дръжката теншо-цукури леко се разширява от връзката с острието към края. Това помага за по-здрав захват. Съвременните мечове имат относително равна дръжка, известна като хиго-цукури. — Погледнах брат ми. — Някой е объркал снимките. Защото този меч — и аз пак помахах каталога, — не е онзи, за който съм написал аз.
— Ценен ли е подобен меч? — поинтересува се Мики. Кимнах и той се усмихна: — И използваем?
— О, да, напълно.
— Добре, брат ми, в такъв случай вече знаем откъде Томита е намерил оръжието си.
— А?…
— Елементарно. Известно ни е, че е бил в галерията през нощта, когато е убил Райли. След като си видял снимката на меча. Но преди отпечатването на каталога. Имал е възможност. А също и мотив.