Замислих се за убийствата. Действително, всички бяха извършени през нощта. Повечето след полунощ. Тогава, когато е тихо, в малките часове, когато бебетата се събуждат и искат внимание, когато сънят ни е най-дълбок. Времето, когато слабите и болните умират най-често.
— Ще трябва да поработим върху жизнения ти цикъл, Бърк. Налага се да бъдеш тук през цялото време на подготовката ти.
Това бе констатация, а не предложение. Връзката между сенсей и ученик е прекалено силна, за да има място за съмнение. В известен смисъл бяхме се върнали към предишния баланс в отношенията ни. Ямашита седеше удобно, тъмносиният му екип бе опънат върху мощния му гръден кош, гледаше към градината, докато ми разказваше. Помръднах неволно и той ме погледна. Погледът му беше както обикновено безизразен:
— Изморен ли си? Това не е нищо. Ще се измориш още повече. Ще трябва да поработим и върху медитацията ти. Това ще ти помогне да преодолееш по-лесно умората.
За Ямашита беше трудно да забрави, че е учител. Макар тренировката да бе за него, той продължаваше да се държи, сякаш го правеше заради мен. В началото това ми бе направило впечатление, после бях свикнал, така че сега просто кимнах примирено.
— Чисто физически погледнато, при теб няма големи възможности за подобрение. Но уменията ти… — той замълча, сякаш преглеждаше каталог на способностите ми. После леко се поусмихна, по-скоро на себе си. В езерцето се къпеха врабчета и разпръскваха капки наоколо. — Ти си добър ученик, професоре. Сред най-добрите, които съм имал. Вярно, борил си се на всяка стъпка, но никога не си отстъпвал. Това ми харесва.
Не бях сигурен какво точно харесва в мен: фактът, че е трябвало да се боря с трудностите, или това, че в крайна сметка бях овладял нещата, които ми бе предал. Беше толкова типично за него.
При Ямашита оценката, както и всичко останало, е малко по-различна, отколкото в другите бойни изкуства. Изучаващите бойни изкуства много говорят за данове, колани и демонстрации. Ямашита-сенсей използва много по-стара система. Ние не носим цветни колани. Някои от по-новите ученици идват пристегнати с черните си колани, но в крайна сметка всички, без изключение, спираме да ги носим. И причината не е само в това, че коланът не ти дава по-голяма сигурност в доджото. Просто в един момент разбираш, че той няма никакво отношение към онова, с което се занимаваш.
В доджото на Ямашита има седем степени, като се започне от киригами — начинаещи, и се свърши с нивото, на което ученикът е овладял всичко в изкуството — менкьо кай-дек. Преминаването на следващо ниво е само признание, че вече можеш да правиш някои неща и си готов да учиш някои други. И не означава край на тренировките, защото такова нещо не съществува. Това е само покана да опиташ нещо повече.
Така че, когато Ямашита направи пауза и се усмихна, аз знаех, че той изброява за себе си наум всичките ми недостатъци и възпроизвежда в главата си филма на някогашните му двубои, като информация за анализ дали съм способен да го последвам нататък.
— Това, мисля, ще ти бъде малко трудно. — Той приключи размишленията си и насочи вниманието си върху мен. Звукът на света извън доджото идеше приглушен и отдалече. Когато заговори, престанах да чувам каквото и да е друго, освен думите му, така че можех да се концентрирам върху смисъла на онова, което ми казваше. — Изисква се пълна концентрация върху двубоя. Липса на всякакво състрадание. Наблюдавам те от години. Ти си добър човек. Подобна концентрация и безпощадност не са ти присъщи. Те не са присъщи за никой от нас. Но въпреки това са жизнено необходими… Злото, срещу което ще се изправим… — той пое рязко дъх, сякаш внезапно бе осъзнал същността му, — е могъщо.
И докато говореше, той събра ръцете си и прошепна една дума. Видях пръстите му да се вплитат.
— Рин — напевно изрече той.
Поизправих се.
— То ще бъде неумолимо като огъня, Бърк.
Пауза и нова конфигурация на ръцете. Мантрата бе едва доловима:
— Пьо.
Дишането му следваше вътрешен ритъм. Тялото му бе застинало, напрегнато, твърдо като камък в градината.
Леко помръдване. Следващата дума бе изсъскана:
— То…
— За да бъде победен този демон, изисква се владеене на всички техники. Всичко, което тялото може да понесе. — Напевните думи и смяната в позициите на ръцете продължаваха.