Казват, че за истинския майстор е характерна не силата на атаката, а бързината, с която я провежда. Когато Томита се движеше, контурите на тялото му се размиваха. Положенията му се сменяха толкова бързо, че отделните ходове се сливаха в плавно свързана поредица, заредена с върховна опасност. При това ниво на състезаване оръжията имат склонност да „залепват“ — ние поддържахме контакт колкото бе възможно по-дълго. Джо се сблъска с бокен и го отклони от линията на атаката. Томита веднага плъзна меча напред и по дължината на джо. Изтеглих го в реверс, но натискът му продължи. Отстъпих вдясно, надявайки се да изнеса острието напред, встрани и надолу, но той отскочи извън моя обхват.
Движехме се много. Въртяхме се и минавахме от осветено място в полумрак. Ефектът беше като от мигащи светлини в дискотека: схватката се развиваше на приливи и отливи. Но нивото оставаше все така високо. Значителна част от тактиката е подчинена на неща, които са почти недоловими. Напрегнато следях Томита, стараейки се да реагирам своевременно и да предвидя следващите му ходове.
В един момент долових нищожно поколебаване в изтеглянето му. Това понякога се случва и не е задължително да е свързано с някаква особена причина: може да се дължи на неравност в пода, на свиване или отпускане на мускулна група частица от секундата, преди да трябва… но аз скочих напред, виждайки чаканото откриване.
Стоварих джо високо отдясно с идеята да раздробя ключицата му. Той съумя да отбие навреме атаката и остави върха на оръжието да стигне по инерция до пода. Аз пък се оставих да бъде повлечен напред и покрай него, после внезапно обърнах дъгата на траекторията и изтеглих джо нагоре в гяку-учи, обратен удар.
Томита почувства опасността и се опита да излезе отляво.
Вместо да го порази с пълната сила на замаха, върхът на джо само закачи ухото му. Но относителната скорост бе толкова голяма, че всъщност откъсна долния край на меката част. Видях от там да потича кръв. Всички рани по главата кървят обилно.
Ямашита ме бе учил да използвам без никаква милост всяка слабост у противника. Пуснах джо с лявата си ръка и скъсих по инерция дистанцията с Томита. Стоварих отворената длан на ръката си върху кървящата страна на главата му, надявайки се да му спукам тъпанчето. Той машинално отклони глава. Без забавяне атакувах с джо и го ударих през дясната ръка. Палката докосна основата на палеца му и там нещо изпука. Той изсъска.
Някога е имало цели школи по използване на меча, специализирали се в отсичане палците на противника. Без палец няма как да се държи меч. Смятало се е, че това е хуманен начин да победиш някого, без да го убиваш.
В този момент в главата ми нямаше нищо хуманно. Единственото, което ме вълнуваше, бе нанасянето на решителния удар.
Томита отскочи встрани, но веднага разбрах, че вече не може да действа на ниво с бокен. Това е оръжие, за което се изискват две ръце, а неговият десен палец най-вероятно бе счупен.
Атакувах го моментално, приближавайки с насочен към гърлото му джо. Той плонжира встрани и се приземи сред оставените на пода оръжия. Преди да успея да се добера до него, успя да извади от ножницата катана.
Дългият меч може да се размахва и с една ръка.
Гладката повърхност на острието хвърляше зайчета светлина по стените. Плавно преминавайки от плонж в кълбо, той скочи на крака. Отстъпих, съобразявайки се с реалността. Новата заплаха налагаше промяна и на моята тактика.
Острието на катана е изтънено като добре наточен бръснач. Дори при инцидент по невнимание потърпевшият може да загуби къс месо от тялото си. В двубой като нашия даже минималното нараняване е като смъртна присъда. Но острият ръб на катана е и слабото му място: той е толкова крехък, че можеш да счупиш острието дори с дървено оръжие. Ако имаш куража да се приближиш достатъчно близо до него, разбира се. Ямашита многократно ме бе предупреждавал да не храня илюзии в това отношение.
Томита тръгна към мен. Почти подсъзнателно регистрирах микроскопичното отпускане на върха на меча, предшестващо нанасянето на удар. Това е типична грешка и трябваше да се отнеса с подозрение към нея. Но инерцията е велика сила и аз бях подмамен от очевидния дефект в техниката. Върхът на моя джо докосна страната на неговия катана. Опитах се да последвам изнасянето на оръжието над главата за удара. Но изведнъж той скочи напред с вдигнат крак и го стовари рязко върху бедрото ми.