Партньорът му вдигна ръце във въздуха и замръзна, без да помръдва мускул.
Иззад колата излезе Мики.
— Конър?
Чувствах се замаян и затова само седнах на ръба на тротоара. Надявах се там да е малко по-хладно. Надявах се да има и повече въздух. Отпуснах глава върху ръцете си, подпрях ги на коленете и затворих очи. Кръвта бучеше ритмично в ушите ми, а въздухът не ми стигаше. Слушах с безразличие звуците около мен.
Гласът на Мики се приближи. Чух пистолета на Ричи да изтраква по паважа, когато брат ми го изрита далеко настрани. После щракнаха белезници. Не знам защо винаги оковават в белезници заподозрения, без значение дали е направил нещо или не е.
— Слава богу, че дойдохте. — Гласът на Боби, изпълнен с мазно облекчение.
— Затваряй си шибаната уста, Акейдиън! — нареди му брат ми. В далечината се разнесоха приближаващи сирени.
Отворих очи и видях, че сцената е осветена от нов чифт фарове. Принадлежаха на черния лексус на Мори. Светлината се отразяваше от тъмната локва, започваща под тялото на Ричи и стигаща до улицата. Подсмръкнах и на платното между краката ми падна едра и кръгла капка кръв.
Към нас се приближи нова полицейска кола с включени светлини. От нея изскочиха двама униформени. Докато се борех с поредния световъртеж, отнякъде се разнесоха още сирени, по-наблизо изпука полицейско радио и се чуха най-различни гласове.
— Кой е мъртвият? — попита Мики единият от полицаите.
Брат ми не му отговори.
— Конър, добре ли си? — извика ми той. Не продумах. — Ямашита! — обърна се Мики към моя учител. — Добре ли е той?
Усетих върху мен ръцете на Ямашита, помагащи ми да се изправя на крака. Трябва да беше отговорил нещо на Мики. Кимнах утвърдително за всеки случай. Едва тогава Мики отиде при среброкосия.
— Да пукна, ако това не е Чарли Джи. Какво те носи насам?
Чарли Джи сви рамене. След застрелването на съучастника му това сигурно бе първото движение, което си позволяваше.
— Убий ме, ако мога да ти отговоря — и той погледна към Боби Кей, който мъдро кимна в потвърждение.
— Естествено — измърмори брат ми.
Мори се измъкна от колата си, видя ме да се клатя на тротоара в компанията на Ямашита и се приближи до нас.
— Ямашита-сан, къде е той? — Наемникът беше с него, нащрек и объркан едновременно.
— Ей… ама аз кървя — казах изумено, без да бе обръщам към някого.
— Без майтап, Шерлок — отговори брат ми и застана от другата ми страна. С помощта на Ямашита ми помогна да седна отново на ръба на тротоара.
— Трябва да зная къде е! — настоя Мори. Звучеше като човек, готов всеки момент да изпусне нервите си.
Без да му обръща никакво внимание, Мики клекна до мен.
— Как си, брато?
— Как разбра… къде бяхме?… — гласът ми звучеше неестествено дебел.
— Ямашита ми се обади, преди да тръгнете.
Опитах да се усмихна, но болката в носа не ми позволяваше. Извих глава, за да погледна към Ямашита. Той ми се усмихна. После вдигнах поглед към Мори, примижах и му посочих с глава:
— Там… вътре. — Двамата с главореза веднага изчезнаха в сградата.
По това време се появи и линейката. Бутнаха ме да легна странично, за да срежат дрехите ми и ме подготвят.
— Ти от добрите ли си или от лошите? — попита ме единият от санитарите. Въпросът ни най-малко не забави работата му, а и не ми изглеждаше като човек, който наистина се интересува, просто искаше да завърже някакъв разговор с мен.
— Ъ?… — изгъгнах аз.
Санитарят погледна въпросително брат ми. Мики му посочи бандита с обецата:
— Лош. — После посочи мен: — Добър. — Премести поглед върху моя учител, изгледа го в продължение на минута и го посочи с пръст: — Добър. — Ямашита леко се поклони.
— Трябва да тръгваме — прекъсна размишленията му санитарят.
Натовариха ме в линейката, докато друг екип се занимаваше с Ямашита. Преди да се затвори вратата, видях от сградата да излизат Мори и неговият човек. Качиха се в колата и заминаха плавно и незабележимо. Нямаше нужда да привличат внимание.
Мики беше при вратата на линейката.
— Тези момчета ще се погрижат за теб — успокои ме той. — Ямашита ще остане с другия екип. Аз ще те придружа с колата.
Усмихнах му се предпазливо и дори се опитах да му намигна:
— Пази онези мечове — казах му аз.