— С какво се занимаваше Джина, след като завърши „Айона“?
— Баща ѝ я устрои във Флорида, купи ѝ къща в Палм Бийч Гардънс. Тя си извади лиценз да работи като брокер на недвижими имоти, за да има и законна работа, която да посочва при нужда.
— Какво имате предвид под „законна работа“?
— Ами тя възнамеряваше и занапред да работи за баща си, но това не беше нещо, за което се сключва трудов договор. Трябваше ѝ работа, с която да обясни доходите си.
— А защо не остана в Ню Йорк?
— Сексизмът на мафията я влудяваше. Ако щете, вярвайте, но самият факт, че не можеше да бъде официално посветена като една от Фамилията, понеже беше жена, измъчваше и баща ѝ. Затова му хрумна идеята да я изпрати някъде далече, но да си остане член на екипа му.
— Какво включваше това „член на екипа му“?
— Не знаех. Така и не научих и не исках да научавам. Това беше едно от онези неща, за които не се задават въпроси.
— Настъпи ли момент, в който господин Куфаро да е поискал от вас нещо, свързано с работата ви при Тони Бърк?
— Да. След като бях работил там няколко години, започна да иска срещи с нюйоркски политици, които познавах. Също и да го запозная с Тони Бърк, който по онова време беше член на щатския Сенат.
— Вие какво му казахте?
— Казах му, че се чувствам неудобно.
— А той?
— Вбеси се. И преди го бях виждал ядосан на някого, но за пръв път този някой бях аз. Каза ми: „Тук не става дума за чувствата ти. Майната им на чувствата ти. Ти си ми длъжен и трябва да постъпиш достойно. Capisce?“. Което на италиански означава „Разбираш ли?“.
— И вие разбрахте ли?
— Да, много ясно. Свързах го с когото искаше, включително с Тони, но също така му дадох да разбере, че помощта ми спира до установяването на връзка. Не исках да знам какво следваше по-нататък с никого от тях.
— Продължихте ли да работите за Тони Бърк, след като за пръв път се кандидатира за губернатор?
— Да, макар че тогава получавах заплатата си от парите за кампанията му, не бях повече служител на щата.
— Какво значение имаше това?
— Той беше в състояние да ми плаща много. И го правеше. За кампанията постъпваха големи суми… мисля, че благодарение на много от връзките, които аз му бях помогнал да завърже, и…
Бътлър се размърда, вероятно решил, че „принципното му възражение“ е изтекло.
— Възразявам, господин съдия! Спекулации.
— Приема се. — Уитни се обърна към Конър: — Давайте показания само за неща, които знаете лично.
— Знам, че кампанията разполагаше с много пари — каза Конър, — само на мен ми плащаха купища, които спестявах и инвестирах. След преизбирането му минах отново на щатна работа.
— Какво направихте с парите от кампанията?
— Както ви казах, спестих ги и се опитах да ги увелича. С част от тях подпомагах родителите си, за да може майка ми да не работи повече, имаше артрит. Опитах се да накарам баща ми да се пенсионира, но той обичаше работата си. Все още работи в същата сграда, до ден-днешен.
— Какви бяха отношенията ви с Джина по онова време?
— Все още романтични, предполагам. Едва ли някой би нарекъл това нормална връзка, обаче ние се обичахме и ни беше приятно заедно. Но после баща ѝ почина от рак и нещата между нас станаха по-сложни.
— Какво имате предвид?
Конър погледна към ръцете си в скута и заговори по-бързо. В гласа му се долавяше емоция.
— Откакто той почина, тя отказваше да идва в Ню Йорк. Искаше аз да ходя във Флорида, за да се виждаме. Казваше, че сега, когато баща ѝ го няма, аз съм единственият мъж, към когото изпитва някакви чувства. Трябваше да отивам при нея поне веднъж в месеца, иначе се сърдеше. Казваше ми, че вече не поддържа отношения с хората на баща си, била просто брокер на имоти.
— Вярно ли беше това?
Конър вдигна лице нагоре. Очите му бяха насълзени.
— Не знам. Избягвах да науча, никога не задавах въпроси. Знам само, че след смъртта на баща ѝ тя започна да изкарва много пари, започна и да пътува, което за мен беше неразбираемо — брокер на недвижими имоти да пътува? Усещах, че се отдалечаваме, сякаш вече не знаех коя е.
— Имало ли е моменти след смъртта на господин Куфаро, когато сте обмисляли да сложите край на връзката си с Джина?
— Мислил съм за това, но не можех да го направя. Трудно е да се обясни. Знаех, че трябва да се разделим, но същевременно много я обичах. Тя е единствената жена, която някога съм обичал.
— Все още ли я обичате?
Конър понечи да отговори, но се спря и наведе глава, вдишвайки дълбоко през устата си.