Бени не отделяше поглед от Джина, която реагира на емоционалния пристъп на Конър, като на свой ред наведе глава, сякаш разчувствана.
Съдия Уитни побутна кутия с кърпички по банката и кимна на свидетеля. Конър се извърна и взе една, за да избърше очите си.
— Съжалявам — каза той с разтреперан глас. — Бихте ли повторили въпроса?
Джина погледна към него; лицето ѝ отново беше каменно. Дори не можеш да се преструваш, помисли си Бени.
— Да — отвърна Нора. — Питах ви дали още обичате Джина Куфаро.
Той подсмъркна.
— Не знам. Вече не съм сигурен, че изобщо знам какво е любов, но връзката ни от доста време куцаше.
— Усещахте ли, че ви е страх от нея?
— Разбира се, понякога, особено откакто баща ѝ го нямаше, тя много по-често избухваше. Но пък можеше да бъде и много мила с мен. Всеки път ми се извиняваше за гнева си.
— Какво стана с работата ви, след като Тони Бърк привърши втория си мандат и вече не беше губернатор?
— Той ме взе на работа при него, след като вече беше редови гражданин, но си мислех, че с политическата ми кариера е свършено.
— Защо?
— Ами към края на мандата му изплуваха всякакви гадости за това как се е отнасял с жените. Как ги е малтретирал, да кажем. Пред мен той отричаше всичко и аз отначало му вярвах. Но когато хора, на които наистина имам доверие, ми показаха доказателства за издевателствата му, разбрах, че между нас всичко е приключило. По онова време той още говореше как щял да се кандидатира за президент, което беше лудост.
— И какво направихте?
— На първо време нищо, но около две седмици преди смъртта му най-после събрах смелост да му кажа, че повече не може да се кандидатира за изборни длъжности, защото има твърде тежък багаж — думите ми бяха „твърде много сексуални скелети в гардероба“, — и че е свършен като политик. Уведомих го, че ще се включа в кампанията на друг кандидат. Тогава не му казах, че планирам да работя за сина му Едуард Бърк, когото познавам от години и който няма неговите проблеми.
— И той как реагира?
— Ужасно се ядоса. Каза ми, че аз съм този със скелетите. Нарече ме „господин Ностра Амико“ и ми каза да си затварям устата.
— Какво според вас е имал предвид?
— Намек, че съм приятел на мафията. Те наричат всеки, който е член на фамилията им, „наш приятел“ — nostro amico на италиански. Аз не бях, но това беше намекът.
— Как го възприехте тогава?
— Като заплаха да разкрие разни неща за мен и за хората, с които бях запознавал него и други политици. Да ме съсипе, ако не остана при него.
— И какво направихте тогава?
— Същия уикенд се видях с Джина и ѝ разправих за реакцията му.
— А тя какво каза, ако изобщо е казала нещо?
— Предложи ми да говори с него. Бяха се срещали няколко пъти при пътуванията му до Флорида за набиране на средства и той знаеше кой е баща ѝ. Казах, че е изключено да се съгласи да я приеме, особено пък в Ню Йорк.
— И какво стана после?
— Джина много настояваше, тя може да бъде ужасно упорита, казваше, че искала да помогне на кариерата ми и че за нея било важно делата на баща ѝ да не се разгласяват публично. Каза, че щяла да се „отбие“ при губернатора, за да му каже да ми се извини, да напусне политиката, да си държи устата затворена и да се пенсионира. Каза също, че заслужавам да имам своя кариера и тя щяла да накара Бърк да разбере това. Вярвала, че ще я послуша. Накара ме и аз да повярвам.
— И какво направихте тогава?
— Казах ѝ: „Той никога няма да те пусне да влезеш“, но тя поиска да ѝ дам кода от асансьора за жилището му, а също и да ѝ опиша дневната му програма. Дойде в Ню Йорк предишния ден, беше отседнала в „Люсърн“, както сами видяхте. Казах ѝ, че през седмицата Бърк си е у дома след шест вечерта. Допусках, че ще забаламоса с нещо портиера или ще го подкупи, после ще въведе кода, за да се качи до горе, ще размени няколко думи с него и ще си тръгне. И всичко ще е наред.
— Тя каза ли ви, че ще се облече като Кайра Бърк?
— Категорично не.
— Доколкото сте информиран, Джина познаваше ли Кайра Бърк?
— Знаеше коя е, защото двамата с Кайра бяхме близки от колежа, а и Кайра беше от хората, към които Джина изпитваше инстинктивна ревност, но доколкото знам, никога не се бяха срещали.
— Разговаряхте ли с Джина Куфаро след посещението ѝ в пентхауса на Тони Бърк?
— Да, мисля, че същата вечер говорихме по телефона, преди да отпътува за Флорида.
— И какво каза тя?
— Че разговорът им минал добре, но се тревожи за Тони. Изглеждал съсипан от всички обвинения, тиражирани в медиите. Казал ѝ, че знае, че с него е свършено и че аз трябва да се махна. Всички трябвало да се отдръпнат от него. Времето му било дошло, това ми предаде тя.