— Кога разбрахте, че е мъртъв?
— Обадиха ми се същата вечер от полицията. Приличало им на самоубийство, което беше ужасно, но не се изненадах след казаното от Джина.
— Кога научихте, че полицията го разглежда като убийство?
— Не си спомням точно, след седмица, нещо такова.
— Казахте ли на полицията, че Джина го е посетила същата вечер?
— Не.
— Защо?
— Не знам. — Гласът му трепереше. — Не исках да повярвам, че може да го е направила, затова постъпих както винаги: прогоних мисълта от съзнанието си.
— Давате си сметка, че Кайра Бърк беше обвинена от щатските власти в убийството на съпруга си въпросната вечер, нали?
— Да.
— Всъщност вие дадохте показания на делото ѝ в щатския съд.
— Да. Задаваха ми въпроси за предбрачното споразумение между Тони и Кайра.
— Защо не им казахте, че знаете кой е извършителят?
Отговорът на Конър прозвуча като картечен откос. Той вече плачеше и думите му се сливаха.
— Защото никой не ме попита, а аз наистина обичам Джина и освен това се боя от нея. А и не знаех, че тя го е убила, и все още не знам, ако трябва да бъда честен. Казах ви истината, когато ме питахте за Джина, но останалото…
Конър не довърши изречението си. Поседя няколко мига с наведена глава; раменете му се тресяха, дишаше шумно. После вдигна мокрото си от сълзи лице и продължи, сякаш се обръщаше към масата на защитата:
— Тони Бърк беше толкова добър с мен, а Джина е като част от мен или аз от нея. Дори сега не искам да повярвам на тези неща.
Съдия Уитни се пресегна и побутна кутията с хартиени кърпички още по-близо до свидетеля.
Нора се спря за момент и се загледа в бележките си.
— Още нещо, госпожо Карлтън? — попита съдията, поглеждайки загрижено към свидетеля, който вече открито плачеше.
— Позволете да се посъветвам с моята колежка, господин съдия — каза Нора, отиде до масата на обвинението и се наведе над Кармен. — Пропускам ли нещо?
Кармен поклати глава, но почука с писалката си по масата, за да привлече погледа ѝ към едно самозалепващо се листче. На него с почерка на Бени пишеше: Трупът на Рико Фарачи е открит в канал „Гоуанъс Фредо Корлеоне? Нора веднага схвана алюзията с убийството на неблагонадеждния брат в „Кръстникът“.
Ееех, животът имитира изкуството по доста зловещ начин.
Тя се изправи и каза:
— Нямам повече въпроси.
Съдия Уитни обясни на заседателите, че смята да прекара следобеда в работа по други дела, и ги разпусна. Бяха свободни до следващата сутрин.
Екипът се събра отново в кабинета на Кармен, за да изслуша рапорта на Бени за Фарачи; в него не се съдържаше много повече информация от написаното на листчето: нюйоркската полиция извадила трупа му от силно замърсения двестагодишен канал, който свързваше Залива на Ню Йорк с центъра на Бруклин; причините за смъртта тепърва щели да се установяват.
— Може да е заради ония идиотщини, дето вършеше с вас двете — каза Бени. — Или пък нещо напълно различно. Или просто са му насъбрали толкова, че са му видели сметката. Трудно е да се каже отсега.
48
Преди заседанието на следващата сутрин секретарката на съдията направи знак на Нора и Бътлър да се приближат до бюрото ѝ, разположено под съдийската банка.
— Съдия Уитни би желал да се срещне с представителите на страните в стаята за преобличане в присъствието на стенографка.
Когато влязоха, Уитни вече беше навлякъл тогата и седеше зад голямото дъбово бюро.
— Получих уведомление от Шерифската служба, че един член на журито моли да разговаря с мен неотложно. Смятам да го поканя тук сега, като искам да присъствате и вие и срещата да се протоколира. Само аз ще разговарям с него, ясно ли е?
Нора, Кармен и Бътлър кимнаха едновременно.
— Кой е заседателят?
— Номер дванайсет — отвърна Уитни.
Човекът от „Белмонт“, помисли си Нора. Какво иска, по дяволите?
Вратата се отвори и мъжът влезе при тях, оглеждайки помещението. Съдията му посочи стола, поставен пред трите други, предназначени за обвинението и защитата, за да може заседателят да вижда само него, докато разговарят.
Уитни заговори пръв:
— Добре дошли, заседател номер дванайсет, и нека напомня още веднъж на всички, че ние нямаме право да научаваме имената на нашите заседатели. Разбирам, че сте пожелали да говорите с мен. Това трябва да стане в присъствието на представителите на страните, но ви моля да се отпуснете и да споделите с мен какво ви тежи.