Гласът на мъжа трепереше, когато заговори, вдигнал ръце пред гърдите си:
— Господин съдия, трябва да ме освободите като съдебен заседател.
— Това е много необичайно искане — каза съдията. — Бихте ли ми обяснили защо?
— На два пъти през тази седмица, включително снощи, към жена ми са се приближили хора от квартала, които се опитвали да я заговорят за делото. Веднъж във фризьорския салон, а снощи в бакалията. Хора, които е познавала, но само по физиономия. Не че са упражнявали натиск, но настойчиво са се опитвали да я заговорят, сигурно да ми изпратят послание. Тези хора, които могат да бъдат опасни, някак си са научили, че съм съдебен заседател, познават семейството ми и аз не мога повече да бъда член на журито.
— А защо това ви кара да мислите, че не можете да бъдете повече член на журито? — попита Уитни.
— Защото не възнамерявам да стигна до положение някой от тях да поиска нещо от мен. Просто няма да го допусна. Няма да поставя семейството си в такава ситуация. Защото ще кажа „не“, каквото и да искат от мен, положил съм клетва. Но те ще ме нарочат, а също и семейството ми. Няма да им го причиня.
Уитни продължи да настоява:
— Но както сам казахте, до този момент не е имало опити за натиск…
Съдебният заседател го прекъсна с вълшебните думи:
— Господин съдия, не мога повече да гарантирам, че ще спазя клетвата си да бъда справедлив и безпристрастен. Просто не мога предвид случващото се. Съжалявам.
— Много добре, позволете да ви помоля да отидете със секретарката в съседното помещение, докато аз разговарям със страните.
Когато човекът излезе от стаята, Уитни каза:
— Е, имате ли някакви възражения срещу това да го освободя?
Бътлър реши да се пробва:
— Господин съдия, какво толкова е станало? Два разговора в квартала. Това е всичко. Човекът е порядъчен, ако се беше случило нещо неправомерно, щеше да ни каже. Освен това забелязвам, че изглежда наплашен от постоянните натяквания на властите за някаква организирана престъпност, насилие и така нататък. Моята клиентка държи на този честен и справедлив заседател и неговото напускане в значителна степен ще ѝ навреди.
Нора искаше да кресне: „Ама ти сериозно ли?!“. Вместо това каза:
— Човекът е уплашен. Опитали са се да заговорят жена му, след като никой порядъчен човек на Земята не би трябвало да знае, че той има нещо общо с делото. На всичкото отгоре сам ви каза: не може да бъде честен и безпристрастен. За което си има причини. Няма как да остане в журито.
Човекът от „Белмонт“ бе освободен и на негово място постъпи заседател №13.
Възражението на Бътлър бе вписано в протокола за сведение.
Щом се върна в съдебната зала, Нора се наведе към Бени и шепнешком му разправи случката.
— Може би затова Бътлър се беше надул толкова — изръмжа Бени. — Мерзавецът се е надявал журито да не може да стигне до решение. Щеше да е голяма грешка, ако този беше останал като заседател.
— Ще ми го натякваш ли? — попита рязко Нора.
Кармен ги прекъсна, когато вратата зад съдийската банка се отвори:
— Хей, хей, заемете си местата.
Бени се поизправи на стола си и кимна на Джина, докато федералните шерифи я въвеждаха в залата и сваляха белезниците ѝ. Беше облечена с розово поло и черен официален панталон, а косата ѝ беше вързана на опашка. На Бени му се стори измъчена и състарена. Тя сви устни и бавно му кимна на път за масата на защитата. Бътлър скочи да ѝ държи стола и бързо прошепна нещо в ухото ѝ.
След това в залата влязоха съдията и съдебните заседатели, а Конър отново седна на свидетелския стол.
— Преминаваме направо към кръстосания разпит — обяви Едгар Уитни. — Господин Бътлър?
— Благодаря, господин съдия.
Адвокатът стана от масата, държейки в ръка жълти листове, откъснати от адвокатски бележник. Постави ги на катедрата, приглади ги с длан и започна разпита си, прочитайки поредица от твърдения:
— Вие сте влюбен в Кайра от колежа.
— Това не е вярно.
— Винаги сте обичали Кайра.
— Не е вярно.
— Във вашите очи тя е била жена от класа, особено в сравнение с гаджето ви от гимназията в Бронкс.
— Беше положителен човек, но същото можеше… може да се каже и за Джина.
— Два пъти седмично в последния курс на колежа сте се срещали с Кайра в…
Бътлър се поспря, после отнесе най-горния жълт лист до масата на защитата, наведе се над Джина и ѝ посочи нещо с пръст. Тя му прошепна отговора и той се върна на катедрата.