— Господин съдия — каза той, — сега е моментът да внеса обичайното искане по Правило двайсет и девет.
— Е, добре, господин Бътлър. Искането ви се отхвърля. Бъдете готов да започнете представянето на аргументите си веднага след обедната почивка.
— Ще бъда, господин съдия — каза с усмивка Бътлър. — Би трябвало да приключим още днес с оглед на съдействието, което обвинението ни оказа с декларациите за неоспорване на показанията на различни свидетели. Подходиха абсолютно професионално.
— Радвам се да го чуя — каза съдията. — Обявявам почивка до два следобед.
Докато си прибираха нещата от масата, Нора и Кармен се спогледаха.
— Сал още ли е на щастлива вълна, след като загуби единствения свидетел, на когото можеше да разчита? — прошепна Нора. — Няма логика.
— Хм, нещо друго поддържа възторга му — отвърна Кармен. — Е, ако знаехме какво е…
Защитата започна да излага тезата си с призоваването на Мейбълин Роко, собственичката на агенцията за недвижими имоти във Флорида, където работеше Джина Куфаро. Роко беше на неопределена възраст, някъде между петдесет и седемдесет и пет, с дълга платиненоруса коса, изписани с молив вежди, рубиненочервени нокти и тежък грим. Стъпваше предпазливо по стъпалата до свидетелския стол, покачена върху десетсантиметровите токчета на червените си обувки; движенията ѝ бяха допълнително ограничени от тясната рокля до коляното, която пристягаше бедрата ѝ.
Джина била сред „звездите“ на фирмата ѝ през последните осемнайсет години, заяви тя, като помагала на всеки да намери своя продавач или купувач на пазара на имоти в Южна Флорида, където търсенето било несравнимо по-голямо от предлагането. Била усърдна, трудолюбива и експедитивна, печелела доверие и клиентите ѝ я обожавали.
В този момент Бътлър прекъсна разпита, за да прочете на съдебните заседатели съвместни декларации за неоспорване на фактите, подписани от обвинението и защитата. В тях се казваше, че ако бъдат призовани за свидетели, петима бивши клиенти на Джина щели да потвърдят, че тя е невероятна като брокер. Документите съдържаха и подробности за сключените от нея сделки, които Бътлър прочете на висок глас пред заседателите. После се обърна отново към Мейбълин Роко:
— Имате ли становище относно репутацията на Джина сред вашата общност?
— Да — отвърна тя. Нюйоркският акцент от младите ѝ години все още се долавяше.
— И какво е вашето становище?
— Всички я смятаха за почтена, работлива, спазваща законите.
— Госпожо Роко — каза Бътлър и направи пауза за усилване на драматизма, — смятате ли Джина за професионална убийца?
— Това е лудост! Не, разбира се — отвърна тя.
— Нямам повече въпроси, господин съдия.
— Някакви въпроси от ваша страна, госпожо Карлтън? — попита съдия Уитни.
Нора се изправи бързо.
— Само един и ще го задам от място с ваше разрешение.
След като той кимна, тя попита:
— Коя е Милдред Джеймисън?
Свидетелката отговори искрено, поне доколкото Нора бе в състояние да прецени:
— Не познавам лице с такова име.
— Нямам повече въпроси — каза Нора и седна.
Кармен надраска нещо на едно листче и го плъзна към нея. Мажи тънко, за да залепне, гласеше бележката. Тя обърна листчето и написа на гърба: Бих задълбала във финансовите и дела, но единственият въпрос върши по-добра работа.
След това Бътлър и някакъв правен асистент от кантората му възпроизведоха дадените пред щатския съд показания на Ибан Рамирес, портиера, който си беше помислил, че покрай него е минала Кайра Бърк. Бътлър искаше да избегне снемането на показания на живо, защото се боеше, че Рамирес би се опитал да компенсира ролята си в процеса срещу Кайра, като закове Джина. От своя страна Нора можеше да настоява Рамирес да бъде призован на живо, но се задоволи с протокола от предишните му показания, защото винаги имаше опасност Бътлър да го притисне да каже нещо излишно в съда. Освен това нищо от съдържащото се в протокола не я притесняваше. Ама разбира се, че ще я помисли за Кайра. Нали това е била целта на дегизирането!
Когато приключиха с четенето на протокола, съдия Уитни попита:
— Господин Бътлър, защитата има ли още свидетели?
Бътлър направи пауза, преди да отговори с пресилена тържественост:
— Да, господин съдия. Определено имаме. В настоящия момент защитата призовава… Милдред Джеймисън.
Нора си помисли, че не е чула правилно. Погледна Кармен, която беше присвила очи. Сигурно и тя е чула погрешно, помисли си Нора. После погледна Бени, който беше извърнал лице към галерията, взрян в същата посока, в която и заседателите.