На вратата се появи смътно приличаща на Джина жена, придружавана от един от сътрудниците на Бътлър. Мина по централната пътека, през летящата вратичка, покрай масите на защитата и обвинението и се изкачи на свидетелското място. Следвайки указанията на съдебния секретар, тя остана права, вдигна дясната си ръка за полагане на клетва, после седна на стола и каза името си:
— Милдред Джеймисън.
Сякаш сънувам кошмар, помисли си Нора с каменно лице.
Каквото и да ставаше, Бътлър се наслаждаваше на мига.
— Мога ли да пристъпя към разпит, господин съдия?
— Имате думата — отвърна съдия Уитни.
— Госпожо Джеймисън, къде живеете?
— В Локсахачи, Флорида.
— А бихте ли казали на заседателите къде се намира това място?
Тя се извърна към ложата.
— В най-отдалечения край на окръг Палм Бийч, на запад, далече от океана. Представяйте си черни пътища и алигатори.
След което Милдред Джеймисън разказа историята си. Била на четиресет и една години, родена и израснала във Флорида, работела в консултантска фирма по информационни технологии в окръг Палм Бийч. Подаде на Бътлър шофьорската си книжка, която той показа на мониторите в съдебната зала. Налагало ѝ се да пътува доста в командировки и предпочитала да лети от Маями, защото летището предлагало по-голям избор на полети. Притежавала мобилен телефон, който носела със себе си, и изрецитира номера на заседателите. Беше същият като номера на „еднократния предплатен телефон“, за който обвинението твърдеше, че е на Джина, макар никога да не бяха успели да го открият.
На мониторите в залата Бътлър показа списък на полетите, които обвинението беше свързало с убийствата на Джина.
— Помолих ли ви да проверите данните от пътуванията си, преди да се явите днес в съда?
— Да.
— И до какво заключение стигнахте по отношение на полетите, изброени в доказателство двайсет и девет на обвинението?
— Че съм вземала всичките тези полети, за да изпълнявам поръчки на клиенти или да участвам в конференции.
— Нека сега ви покажа снимки от камерите на летища, които обвинението представи като част от доказателствата по делото. Бихте ли ги разгледали, за да ми кажете дали познавате някого на тях?
— Да, това съм аз. По време на моите пътувания.
Бътлър слезе от катедрата, заобиколи масата, застана зад Джина и постави ръце на раменете ѝ.
— Госпожо Джеймисън, познавате ли тази жена?
— Не.
— Нямам повече въпроси, господин съдия.
На Нора ѝ се виеше свят.
— Продължаваме направо с кръстосания разпит — обяви съдия Уитни.
Световъртежът на Нора отслабна достатъчно, за да намери сили да попита:
— Може ли да се приближим, господин съдия?
Когато застанаха пред банката, Нора заговори първа, като се насилваше да не звучи прекалено гневно:
— Господин съдия, ние не сме получили абсолютно никаква информация за тази свидетелка, а на обвинението ще му трябва време, за да се подготви.
Съдията извърна глава към Бътлър.
— Какво нахалство — започна Бътлър, — особено ако си припомним авантажа с Конър Маккарти. Но ние не разполагаме с информация, която да ви предоставим. Нямам никакви предварителни изказвания на свидетелката, която никога не е нарушавала закона. Нямам представа какво си въобразява, че ѝ се полага, госпожа Карлтън.
Съдията се обърна отново към Нора, която мълчеше. Може би все пак някакво предупреждение, че свидетелката ви възнамерява да изрече такава колосална лъжа, на която да не знам как да реагирам.
— Много добре — каза съдията. — Не виждам основание съдът да се намеси в случая. Връщаме се на кръстосания разпит. Моля да заемете местата си.
Нора полагаше огромни усилия да не издава паниката си пред съдебните заседатели. Върна се до масата да вземе бележника си. Заела същата поза на невъзмутимост, Кармен се пресегна и постави пред нея самозалепващо се листче.
Чудесно, каза си Нора. Дошла ѝ е идея. Тя скри бележката в дланта си и тръгна бавно към катедрата, като погледна надолу, докато наместваше бележника си. На листчето пишеше: Сега разбирам защо Сал изглеждаше толкова щастлив.
Докато се преструваше, че търси точния цитат, тя усети как я обзема някакво странно спокойствие, някакво душевно равновесие, което често ѝ идваше на помощ в моменти на стрес. След миг беше решила как да постъпи. Спря да прелиства страниците на бележника си и вдигна поглед.
— Госпожо Джеймисън… мога ли да ви наричам така? — попита тя.