— Ами аз така се казвам — отвърна свидетелката.
— Вие го твърдите — каза Нора. — Пиете ли кафе?
Свидетелката изглеждаше объркана.
— Моля?
— Кафе. Обичате ли кафе?
— Не, предпочитам чай.
Ей сега те хванах. Нора изчака, пое си дълбоко дъх, а в това време Кармен се надигна от масата на обвинението и тихо излезе от съдебната зала.
— Знаете ли какво е гранде фрапучино със смляна бишкота?
— Не точно.
— Ами това е нещо от тайното меню на „Старбъкс“, много хора не го знаят и предполагам, че любителите на чая не са го чували. А какво ще кажете за гранде фрапучино с бишкота и бял течен мока шоколад? Поръчвате ли си го някога на летището в Маями?
Свидетелката изглеждаше повече объркана, отколкото раздразнена.
— Както казах, не пия кафе, така че никога не съм си го поръчвала.
— Но жената, пътувала до всичките тези места като Милдред Джеймисън, го е поръчвала, това знаете ли го?
— Не.
Нора се обърна и посочи с пръст Джина, преди да зададе следващия си въпрос:
— А знаете ли кое е любимото питие на Джина Куфаро в „Старбъкс“?
— Не.
— И че си е поръчвала по едно всеки път, когато се е преструвала на вас на летището в Маями?
— Нямам представа.
Обръщайки глава към масата на обвинението, където седеше Джесика с лаптопа си, Нора каза:
— Веществено доказателство на обвинението номер трийсет и седем.
На мониторите в съдебната зала се появи снимка на блондинката с очила като на Джаки Онасис и шал „Ермес“ във фоайето на сградата на Тони Бърк.
— Това вие ли сте?
Свидетелката се поколеба.
Ей сега наистина те хванах, каза си Нора. Не са те предупредили, че трябва да си признаеш и убийство, за да отървеш Джина, нали?
— Госпожо — каза Нора, повиши глас и следващите четири думи бяха като удари с чук: — Вие. Ли. Сте. Това?
Свидетелката отговори тихо:
— Не, не съм аз.
Нора вече предвкусваше останалото, затова продължи със същия силен глас:
— Отидохте ли пеша от хотел „Люсърн“ в Манхатън до жилището на Тони Бърк, за да го убиете и после да се върнете по обратния път?
— Не!
Нора превключи на загрижен тон, сякаш се безпокоеше за жената:
— Вие не сте всъщност Милдред Джеймисън, нали?
— Напротив, така се казвам.
— Но не сте извършили всичките тези пътувания, за които стана дума днес?
За секунда очите на свидетелката се стрелнаха към Джина, но Нора улови този миг и се погрижи и съдебните заседатели да не го пропуснат.
— Не поглеждайте към подсъдимата, госпожо, а отговорете на въпроса ми. Вие сте преотстъпили самоличността си на Джина Куфаро, нали?
Свидетелката изглеждаше скована от ужас, с пребледняло лице. Вече не криеше опитите си да поглежда към Джина. Извърнала глава към масата на защитата, тя молеше с очи да бъде освободена от всичко онова, което я е принудило да бъде сега тук, на това място.
В този момент Нора реши да ѝ спаси живота. Повечето прокурори биха се нахвърлили жадно на възможността да разкъсат на парчета свидетелката, задавайки въпрос след въпрос, на които тя не би имала отговор. Може би за награда биха получили някакво драматично самопризнание, уличаващо Джина. Но Нора не беше като повечето прокурори. Тя нямаше нужда от това и не го желаеше. Вече бе разкрила пред заседателите измамата; още една стъпка и тази жена можеше да се озове при алигаторите.
— Господин съдия, нямам повече въпроси към тази свидетелка.
Съдия Уитни изглеждаше объркан, докато Нора заемаше мястото си на масата, но продължи нататък:
— Кръстосан разпит, господин Бътлър?
Бътлър дори не направи усилие да се надигне от мястото си.
— Не, господин съдия.
— Много добре, свидетелката е свободна.
Съдебните заседатели я изпратиха с поглед, докато тя се връщаше по обратния път през летящите врати, този път с едва забележимо повдигане на раменете по посока към Джина.
Бътлър бе използвал времето за прегрупиране на силите. Той стана, закопча сакото си, вдигна високо брадичка и обяви:
— С това защитата приключва излагането на аргументите си, господин съдия.
Съдия Уитни се обърна към Нора:
— Искате ли думата?
Тя се изправи и не отговори веднага, поглеждайки към вратата встрани от съдийската банка.
— Да, господин съдия. Госпожа Гарсия отиде да провери дали…
Вратата се отвори и на прага се появи Кармен, която бързо пристъпи към Нора.
— Ако ми позволите една минута, господин съдия — каза Нора, навеждайки глава настрани, докато Кармен ѝ шепнеше на ухото: